Aко има пари, ще празнуваме и по 5 дни, казва Васил, жител на столичния квартал “Христо Ботев”, който е населен предимно с цигани. Циганската Нова година – Банго Васил, започва на Васильовден (13 януари) и продължава три дни. Както много други традиции обаче и тази остава в миналото най-вече заради тежкото материално положение на хората от циганската общност. Днес най-често празникът се ограничава до една вечер, съобщава „Труд”.
Много домакинства трудно си позволяват цената на празничната вечеря. Заради бедността много от младите и предприемчиви цигани са заминали да търсят препитание в Западна Европа заедно със семействата си и почти никой от тях не се връща за празника, който трябва да събира целия род.
 

„Вечерта на 13 януари варим пуйката и пеем. Жените готвят и чистят. Тогава започва празникът и продължава през целия ден на 14-и. На 15 януари вече е Новата година. В отделните цигански родове традицията има леки разлики. Ако едните акцентират върху прошката, другите повече се веселят и пеят”, обяснява Васил.
 
„Навремето Новата година се празнуваше богато. Майка ми го правеше много хубаво – с баклавите и хлябовете. Замесваше още от 12-и. На следващия ден цялата фамилия се събираше около пуйката и започвахме да пеем. Вечерта минаваше с песни. Младите искаха прошка от по-старите. На 14-и децата обикаляха да сурвакат”, спомня си мъжът. Много от циганите на средна възраст в квартала, с които екипът ни разговаря, с болка споделят, че през 90-те години на миналия век и преди това Банго Васил се е отбелязвал пищно и тържествено, както му подобава.
 
„Преди в почти всяка къща се готвеше птица – пуйка, гъска или петел. Сега само едно от десет домакинства може да си го позволи“, допълва Борис.
 
„Това трябва да се види – че няма, няма пуйка, само сармички. Това е новият Банго Васили”, настоява приятелят му Васил. Приятелите са си спретнали скромна трапеза, но на нея я няма традиционната готвена птица.
 
 „Най-големият проблем на ромите е неграмотността”, включва се Иван, мъж на средна възраст с побелели коси. Той отдавна е напуснал родния си квартал. Сега живее заедно със семейството си в нова кооперация и твърди, че са единствените роми там. Иван е домоуправител на сградата. Хвали се, че съседите му го уважават и не биха го сменили за никой друг. Той и семейството му ще отбележат празника подобаващо, защото нямат финансовите затруднения на повечето хора от квартала.
 
Любомир е собственик на баничарница. В бизнеса е от близо 20 години. Откраднал занаята от свои сродници във Факлутето, които също имат фурна. Заварваме го да чисти снега пред входа на дома си – спретната и наскоро ремонтирана двуетажна къща. Обяснява, че бърза да приключи, тъй като вечерта семейството му очаква роднини на гости. Мъжът е в първата половина на 40-те си години, но вече има три малки внучета от двамата си синове, чиито семейства живеят при него и жена му.
 
Ромите като цяло възприемат празнично обредния живот на българското население и обичаите му. Такива са обредите при раждане, сватби, Бъдни вечер, Васильовден, Гергьовден и други празници, свързани по-скоро с езичничеството, отколкото с християнството. Някой от тях така дълбоко са навлезли в живота на ромите, че те продължават да ги честват дори по-тържествено от българското население. Такива са Васильовден и Гергьовден. Циганите продължават да съхраняват някой обичаи, изоставени или забравени от българското население, обяснява Петко Асенов, комисар на ромите в България на Световната ромска организация.
 
Голяма част от ромите в България са християни евангелисти и не отбелязват тези празници, защото са им казали, че не може да колиш животно, да го кадиш и да го пренесеш за здраве пред Бог, когато неговият син Исус дойде и даде жертва себе си за всички на този свят.
 
По сведения на изследователи на българската традиционна култура циганите са възприели от тракийските преселници в по-старо време българския вариант за празнуване.
 
Васильовден сплотява хората и ги прави едно цяло. На 13 януари се приготвят гъската, пуйката, сармите, правят се украсен хляб и баница за късмет. Семейството се събира и се прави „повечерница“ с всичко приготвено. Всички си вземат прошка с целуване на ръка.
 
След полунощ на 13 януари млади музиканти свирят и пеят във всяка къща за късмет и берекет. Домакините ги даряват с подаръци и пари, както се даряват коледари, а децата рано сутринта сурвакат близки и приятели за здраве.