По заплетен казус, свързан с българско момиче, трябва да се произнесе скоро съдът в австрийския град Линц.
Магистратите гледат жалба на бащата на девойката, която открил след 8-годишно издирване. Той моли съда да му разреши да вижда понякога собственото си дете, след като е отказал да му го върне.
Инженер Никола Желязков започва да търси дъщеря си преди 8 г. Открива я в Линц, пише "24 часа".
Само тази година в Министерството на правосъдието са постъпили 19 молби на родители, които претендират, че децата им са отвлечени от другия родител зад граница.
Служител от столичното Пето РПУ съобщава неофициално на бащата през 2009 г., че бившата му съпруга заминала с детето им в Австрия. Година по-късно след дело по Хагската конвенция, която третира случаи на международно отвличане на дете от единия родител, Желязков успява да се срещне отново с дъщеря си. 10-годишното момиче, което доскоро не подозирало кой е истинският му баща, се държи резервирано, а впоследствие отказва да разговаря с него.
Драмата на Никола започва през 2001 г. Тогава той вижда за последно 2-годишното си дете.
Месеци по-рано със съпругата му се развеждат по взаимно съгласие. Съдът определя, че детето ще живее при майката, а бащата може да го вижда два пъти в месеца и да го взема при себе си общо 30 дни в годината. Месечната издръжка от 40 лв. Никола трябвало да превежда на адреса на родителите на бившата си жена, където тя отива с детето.
“След развода тя поиска да подпиша документ, че съм съгласен да изведе детето на почивка в чужбина. Отказвах, защото се страхувах, че няма да се върне", разказа Никола.
Майката обаче завежда дело за издаване на международен паспорт на дъщеря им. В молбата си до Софийския районен съд посочва, че почивката на детето в чужбина "е препоръчителна за здравословното му и интелектуално развитие".
"Не се явих на делото, защото имах температура. Наивно не допусках, че съдът ще разреши извеждането на детето в чужбина въпреки изричното ми несъгласие", обяснява бащата. Той не може да си прости, че не е обжалвал и решението на съда за издаването на документа. "Надявах се, че ще се върнат в България", признава той.
Той продължил да превежда издръжката на адреса на бившите си тъстове, но те спрели да му дават информация за детето.
"На десетките ми позвънявания по телефона дядото ме ругаеше и казваше, че нямам дъщеря. През 2002 г. спрях да плащам, тъй като не знаех къде е детето", твърди Никола.
Инженерът засипва с жалби МВР, прокуратурата и Агенцията за закрила на детето. От прокуратурата отговарят, че няма извършено престъпление, тъй като паспортът на детето е издаден с разрешение на съда. Едва в края на 2009 г. от полицията му казват неофициално, че момиченцето е в Австрия и живее с майка си и втория й съпруг.
Никола подава поредната молба, този път до Министерството на правосъдието, по Хагската конвенция. Тя обаче е категорична, че детето не може да бъде върнато в България, тъй като молбата е подадена повече от 7 г. след извеждането му зад граница.
"Според конвенцията, ако е изтекла година от датата на незаконното прехвърляне и детето се е приспособило към новата си среда, не трябва да бъде върнато.
В тези случаи може да се иска съдействие за ефективно упражняване на правото на лични отношения с него", обясни шефката на гражданското отделение в СГС Богдана Желявска.
По искане на Министерството на правосъдието у нас през април 2010 г. съдът в гр. Линц образува дело за личен контакт между бащата и дъщерята.
На процеса майката признава, че едва през май същата година съобщила на детето си кой е истинският му баща. Дотогава го заблуждавала, че негов родител е вторият й съпруг.
Австрийските магистрати отсъждат, че българинът има право месечно 3 ч да се среща с дъщеря си в Линц и да й се обажда 2 пъти по телефона. Така на 2 октомври 2010 г. Никола успява да прегърне вече 11-годишното си момиче. Срещата с нея е в специално посочена от съда сладкарница в австрийския град. На събитието присъстват и две социални работнички, които трябва да следят изкъсо "поведението на бащата, така че да не бъде травматизирано момичето". На роднините е разрешено да разговарят помежду си единствено на немски език.
"Детето ми се държа резервирано. След това няколко пъти говорихме по телефона. През последните 7-8 месеца обаче майката ми казва на немски "Детето не желае да разговаря с вас" и ми затваря телефона", споделя Никола.
Сега бившата му съпруга води дело по австрийските закони за издръжка за минал период от 3 г. Искът й е за над 5500 евро.
"През тези години не знаех нито адреса, нито банковата сметка, където да превеждам парите. Не бях наясно дори дали дъщеря ми е жива и здрава. Сега отново нямам контакт с нея дори по телефона", твърди Никола, който обжалва иска на майката. Според него тя е нарушила и българските, и австрийските закони. "Сменила е без мое знание и съгласие малкото и фамилното име на дъщеря ни, а бащиното е отпаднало. Така съм зачеркнат като родител.
Друго грубо нарушение на всички международни разпоредби е и това, че без да ме уведоми, е издействала и австрийско гражданство на детето", твърди Никола.
