50-годишен африканец от Кoт д’Ивoap е част от служението в църквата „Света Троица” в Свиленград.
Преди дни Идрис Дийн бе ръкоположен от Старозагорския митрополит Киприян за иподякон. След като повече от 9 години помага в храма, чернокожият вече носи специалната одежда стихар, препасана с орар, пише "Марица".
Идрис е в Свиленград вече 9 години, но се оказва в България преди 14 като бежанец. Роден е в мюсюлманско семейство, което приема Христовата вяра. Преди години родителите му са убити, а Идрис бяга от родния си град Абобо, за да търси по-добър живот.
"Лeтях от Кoт д’Ивoap до република Бене, оттам взех кораб до Истанбул, където прекарах месец. Крайната ми цел бе Гърция, но не стигнах, защото в България ме задържаха", разказва той. Следва дълъг период на несгоди из бежански центрове. Първо в този на МВР в Любимец, после в Бусманци, след това в Харманли.
"Там не искаха черни и ме пратиха в центъра в свиленградското село Пъстрогор", разказва мъжът. Там можел често да излиза и още първата неделя решил да посети църквата. Както в повечето села у нас обаче, храмът се оказал затворен. Местни хора му казали, че служба има в Свиленград. Мъжът хванал такси и стигнал до града.
Там чух камбаната и помолих да ме упътят, спомня си Идрис. Така се озовал в „Света Троица”. Посещавал храма всяка неделя, а там срещнал своя ангел хранител - местния свещеник отец Константин.
"Забелязах, че идва всяка неделя и за празници. Няма как да не го забележиш. Попитах го откъде е и така се опознахме. Поиска работа - дадох му да помага тук, да почиства. После с помощта на кмета започна работа в общинското предприятие „Благоустрояване и озеленяване”, разказва отецът.
Намерили му квартира - една стаичка. После получил общинско жилище. Сега там живее със съпругата си, която е от Нигерия. Търсим й работа и на нея, допълва свещеникът.
А Идрис идва всеки ден в църквата и така научил канона и реда. Забелязал го и Старозагорският митрополит Киприян, който посъветвал отец Константин постепенно да го въвежда в православието. Така и станало. Идрис е по-скоро протестант. Намерил общо в православието и не му било трудно да се приобщи. "И там, и тука се молим на Бог и вярваме, че всичко ще е наред", казва африканецът.
Преди време попълнил молба да бъде ръкоположен за иподякон и вече участва в службите, облечен в специални одежди. Иподяконът е най-високата степен сред църковнослужителите. Той няма духовен сан, а е мирянин, който помага, като прислужва директно на свещеника.
"Не го очаквах, за мен беше важно просто да помагам в църквата по време на службата и да се прибирам вкъщи", казва Идрис.
"Вярата е в сърцето му, дори я приема като част от себе си. Може някой ден до свещеник да стигне, но има проблем с българския. Намерих му учителка, но му е трудно. Ще се мъчим да го научи", казва с усмивка отец Константин.
Благодарение на него Идрис вече е български гражданин, има ЕГН.
"Тук ще остане, не мисля, че има намерение да отива другаде. Преди време реши да се върне в Африка, тъй като се затъжи за близките си. Реших, че няма да се върне, но той си дойде. Малко се забави, но си дойде", разказва отчето.
Неведоми са пътищата Господни, казва една древна поговорка. 50-годишният мъж следва своя път с вяра и благодарност. Къде ще го отведе, само Господ знае. Засега е в слънчевия Свиленград, където му е добре.
