Докато повечето абитуриенти мечтаят за бляскави рокли, скъпи костюми и запомнящи се снимки, учениците от 12 „А“ клас на Финансово-стопанската гимназия „Васил Левски“ в Добрич избраха да оставят след себе си нещо по-ценно от моден спомен, пише pronewsdobrich.bg.
На тържеството по изпращането на Випуск 2026 те се появиха не в официални тоалети, а с еднакви тениски с надпис: „Днес празнуваме – утре променяме“. Зад това кратко послание стои голямо сърце.
Парите, които всеки от тях е щял да похарчи за празнично облекло, класът решава да дари за лечението на Станислава Петрова – Сиси, която от години води тежка битка, за да проходи отново.
„Искахме да направим нещо различно, с което да се запомним, а не просто да покажем скъп тоалет“, разказва Ивелин Христов, един от инициаторите на идеята.
Замисълът се ражда още в края на 11 клас. Тогава учениците започват да обсъждат как да превърнат последния си учебен ден в нещо повече от традиционна церемония.
„Избрахме кауза, направихме дизайна на тениските и започнахме подготовката. Много сме щастливи, че успяхме да помогнем на един човек“, казва Ивелин.
Решението обаче не е било взето без дискусии.
„Имаше различни мнения, но каузата надделя. Искахме да оставим пример след себе си“, допълва съученичката му Габриела Недкова.
Когато една от ученичките споделя историята на Сиси, изборът става ясен.
„Тя е близка на наша съученичка. Усетихме, че това е нашата кауза. Не сме търсили друга. Просто така го почувствахме“, обяснява Ивелин.
Учениците не определят конкретна сума за дарение. Всеки е дал толкова, колкото е могъл.
„Някой би похарчил 1000 лева за тоалет, друг – 50. Но и малката сума има значение, когато е за добро“, казва той.
В деня на изпращането вместо да се сравняват кой е с по-скъп костюм или по-ефектна рокля, дванадесетокласниците се чувствали по друг начин.
„Горди“, отговаря кратко Габриела.
Тя признава, че не всички са разбрали избора им.
„Някои гледаха на тениските като на нещо обикновено. Но всъщност те показваха не как изглеждаме отвън, а какви сме отвътре. Богатството не е в дрехите, а в сърцето.“
Класният ръководител Йоана Кирова също не крие гордостта си.
„Чувствам се изключително щастлива, че успяха да направят добро. Надявам се тази инициатива да стане традиция и да бъде подета и от други училища“, казва тя.
Най-развълнувана от жеста остава самата Сиси. „Напълни ми се душата. Видях надежда в тези млади хора. Те са бъдещето ни“, споделя тя.
От седем години Станислава води борба за възстановяването си. През това време десетки хора, училища и организации са организирали благотворителни кампании в нейна подкрепа.
„Доброто е това, което ме държи. Освен семейството и приятелите ми, огромна сила ми дават хората, които дори не ме познават, а искат да помогнат“, казва тя.
Според Сиси младите хора често са несправедливо подценявани.
Не съм съгласна, когато някой казва, че днешните деца са лоши. Виждам толкова много добро в тях. Тези ученици го доказаха.“
Може би след години никой няма да помни какви рокли или костюми са били модерни през 2026-а. Но със сигурност ще остане споменът за един клас от Добрич, който в деня на своето изпращане избра не да покаже как изглежда, а какво носи в сърцето си.
И напомни, че понякога една обикновена тениска струва много повече от най-скъпия официален тоалет.
