БГ „Магнитски“ ли? Някой много се е объркал
Няма как с български закон да се санкционират български граждани, без съд и присъда
След като САЩ наложиха миналата година санкции на трима българи и на свързаните с тях фирми по глобалния закон „Магнитски“, нашенските псевдо защитници на правата на човека се втурнаха през глава да ги погазват. Уж в желанието си да предпазят държавата от щети, родните „законотворци“ първо създадоха „черен списък“ на лица, на които забраниха всякакъв контакт с банките и държавните органи, а после взеха да мъдруват как аджеба да създадат цял закон, с който да защитават националната сигурност.
Резултатът от „черния списък“ беше очакван. Европа реагира бурно на произвола, който сътвори българският министерски съвет, а впоследствие Върховният административен съд обяви списъка за нищожен. Няма как да е другояче, при положение, че и на децата е ясно, че санкции наложени от трети държави не действат на територията на Европейския съюз и има цял регламент за това, да не говорим за родната Конституция.
За децата да, но не и за Просто Киро, за Асен Василев и за секретарката на Христо Иванов – Надежда Йорданова, сега правосъден министър. Седнали те и написали проект на Закон за мерки за превенция и защита на националната сигурност от рискове за икономическата и финансовата система на държавата, специална работна група създали даже. Пак с мантрата да предпазели банковата система и администрацията от нещо зловещо. Пак черни списъци, на „опасни“ лица и на техните роднини, този път по силата на закон, а не по силата на акт на министерския съвет.
Защо го искат, е ясно. За никаква „защита на сигурността“ не става дума, а за обикновена саморазправа с неудобни хора, които твърде много приказват и развалят удобната седянка на четворната коалиция. Защото разкриват корупционни практики, показват и доказват лъжите на Кирил Петков и компания и са такъв трън в петата им, че само с извънредно законодателство днешните псевдо демократи могат да се разправят с тях.
Та създала работната група проект на този фашистки по същността си закон и само изтичането му в медиите ги спря да не го внесат и в парламента. Сега се отричат от него, не знаели, не разбирали, не искали, бил недоразумение. Щели да пишат друг, „правилен“ БГ „Магнитски“, този път в унисон с европейското законодателство. Щом имало „Магнитски“ в САЩ, щяло да има такъв и тук.
Ще напишат, ама някой друг път. Не може да има такъв закон, по силата на който български граждани и техните роднини да бъдат набутвани в черни списъци и да им се конфискува имуществото.
„Законотворците“ да вземат да прочетат какво пише на първа страница в първото изречение на американския „Магнитски“ – „The President may impose the sanctions… with respect to any foreign person“.
Тъй като английският на Кирил Петков е също толкова добър, колкото и българския му, ще трябва да му го преведем:
„Президентът може да налага санкции…по отношение на всяко чуждестранно лице“.
Чуждестранно лице! Не американец.
Няма как да е другояче, при положение, че за американските граждани си има съдилища зад океана, пред които същите да носят отговорност, ако са престъпили закона. Няма и как американските санкции да действат на територията на трети държави – тяхната функция е само и единствено да предпазят САЩ от сделки, имоти и парични трансфери с чуждестранни лица, които са решили да санкционират. Толкова. Ни повече, ни по-малко.
И ако отвори Просто Киро списъка със санкционираните по „Магнитски“ хора, там няма да открие нито един американски гражданин. Защото представяте ли си какво би станало в противен случай? Някой да лиши американците от право на справедлив процес, да ги обрече на гражданска смърт и да ги изрита от собствената им държава, в която правата на отделната личност са издигнати на пиедестал. Или Франция и Германия да създадат по почина на Петков техни си „Магнитски“ с които да санкционират не чужди граждани, а французи и германци, без да е доказана вината им от съд?
Така че няма как с български закон да се санкционират български граждани, без съд и присъда.
Някой много, ама много се е объркал, ако мисли, че това е възможно в 21 век, в Европейския съюз.