„Биволь“ - международна фабрика за фалшиви новини
Медийните рекетьори Чобанов и Йорданов пробутват грандиозни лъжи в европейски медии, които после се препечатват като „новина“ в България.
Така наречените „журналисти“ Асен Йорданов и Атанас Чобанов от години мародерстват из родното медийно пространство с претенцията да бъдат „безпристрастни“ борци срещу корупцията, но всъщност битието им се свежда основно до две неща – ламтеж за пари и прилагане на откровен рекет за тяхното набавяне.
Вестник „Телеграф“ и Агенция „Монитор“ многократно са изобличавали схемите на двамата, включващи цял арсенал от добре изпитани средства за манипулация и изнудване. Така например разследване от 2015 г. на „Монитор“ доказа с документи, че сайтът „Биволъ“ всъщност действа в комбина със „Зеления октопод“, съставен от псевдоприродозащитници.
Престъпен сговор
Една от целите на престъпния сговор е да бъдат изнудвани инвеститорите, които срещу заплащане под масата получават благоприятно за тях становище, позволяващо им да строят в определени територии. В противен случай проектите им биват спирани с измислени доклади за екологична несъвместимост, а добре смазаната машина за очерняне от страна на Йорданов и Чобанов, се пуска в действие. Друга разкрита цел на тандема е принуждаване на кметове на общини по Черноморието да сключват договори за ПР обслужване с рекламната агенция „Имидж едвъртайзинг“, собственост на съпругата на Асен Йорданов – Алберта Алкалай. При отказ съответният кмет е подлаган на ожесточени компроматни удари от „биволите“. За това свидетелстват кметовете на Поморие и Царево, които също са били обект на безогледни медийни атаки.
Разбира се, изобретателността на двамата „герои“ не спира дотук. След като схемите им бяха разкрити, рекетьорите се сдушиха с избягалия в Сърбия бивш банкер Цветан Василев, завлякъл над 5 млрд. лева от спестяванията на вложителите в КТБ, както и с медийните му марионетки в България като Мирослав Иванов и Огнян Стефанов. Вероятно в замяна на тлъсти хонорари, на страниците на „Биволъ“ се публикуват постоянно пасквили против набедените за „врагове“ на Василев – главният прокурор Сотир Цацаров, депутатът Делян Пеевски, премиерът Бойко Борисов и т.н. Гръмките „разкрития“ в тези т.нар. „разследвания“ - за контрабанда на цигари от „Булгартабак“, за връзки на цигарения холдинг с „ислямистки групировки“, за укриване на данъци от Сотир Цацаров и прочие небивалици, обилно се гарнират и със сигнали до европейски прокуратури, списвани на крак от Йорданов и Чобанов, на база на собствените им безумни съчинения. След като съответният разследващ орган в чужбина образува проверка (каквато е длъжен да образува по всеки сигнал, независимо от съдържанието му), рекетьорите от „Биволъ“ се сдобиват с поредната им, скалъпена от самите тях, „новина“ и „сензация“, вече пренесена в България – как едва ли не европейските прокурори разследвали български бизнесмени и корумпирани политици, докато българската прокуратура бездействала.
Опорна точка
„Новината“ бързо се разпространява в медиите от кръга „Капитал“, в социалните мрежи и дълго време служи като опорна точка за всевъзможни говорители по темата. След като проверките по тези сигнали обаче приключват - във всички случаи безславно за изнудвачите, тъй като преписките обяснимо се прекратяват поради липса на всякаква връзка с действителността, Чобанов и Йорданов, както и грантовите „медии“, удобно проспиват този момент и ни лук яли, ни лук мирисали, преминават към следващата схема за „топ новина“.
Отскоро наред са сензационни интервюта на самите „биволи“ в европейски медии или „цитиране“ на техни публикации. Там двамата „пробиват“ през задния вход благодарение или на лични контакти с присъдружни журналисти от съответната медия, или вероятно на откровен лобизъм срещу заплащане. Дали ще е френската телевизия „Арте“, или австрийските вестници „Курир“ или „Виенер цайтунг“, няма значение – важна е краткотрайната трибуна, която им се осигурява, и която в повечето случаи не се повтаря, защото ръководството на медията бързо разбира, че е било подведено. По този начин обаче празнословията на Асен Йорданов и компания, както и мантрата от латерната им - за „мафиотската реалност в България“ и за „мисията на „Биволъ“, влизат в действие, като „разкритията“ се представят вече за такива от съответната авторитетна „европейска“ медия. Нищо, че „сензационната информация“ пак е от... Чобанов и Йорданов. Мисията обаче е изпълнена – фалшивата „новина“ бързо се препечатва от кафявите медии на Иво
Прокопиев и Цветан Василев и влиза в обращение в България с етикет „европейска“.
Манипулации
Ако трябва да се вярва на измислените „сензации“ на двамата, скалъпени по гореописания манипулативен начин, България се командвала от Делян Пеевски, последният притежавал всички вестници, телевизии и радиостанции в страната, Бойко Борисов бил криминален престъпник, кметът на Бургас бил контрабандист, КТБ не била източена от Василев.
Нищо че собствеността в медиите на Делян Пеевски е повече от ясна. Достатъчни са само неудобните за „Биволъ“ и „Капитал“ вестници „Телеграф“ и „Монитор“, изобличаващи от години схемите на медийните рекетьори. Ако телевизиите пък бяха на така мразения от двамата рекетьори депутат, вероятно нямаше да сме свидетели на постоянните им интервюта именно там. Не минава и ден без някой медиен рекетьор, грантаджия или политик от кръга на „Капитал“ да не търка столовете на същите тези телевизионни студия. Ако премиерът Борисов беше „бивш криминален престъпник“ (както го нарича Асен Йорданов), вероятно народът нямаше да му гласува доверие да бъде премиер на България вече трети мандат. Ако кметът на Бургас Димитър Николов беше „контрабандист“, едва ли щеше да има над 80 процента одобрение от жителите на общината. Ако парите от КТБ не бяха източени от Василев, което всички водещи световни одиторски компании и разследващата „АликсПартнърс“ доказаха, то банката нямаше да бъде наричана финансова пирамида от самия проф. Стив Ханке, бащата на валутния борд, а Василев нямаше да се крие от правосъдието в Белград.
Грантаджии
Разбира се, истината не интересува нито Йорданов, нито Чобанов, нито конкретните журналисти от „европейските“ медии, които им дават лобистка или платена трибуна, нито медийните „партньори“ на „Биволъ“ в България – „Капитал“, „Дневник“, „Медиапул“, „Клуб Зет“ и прочие грантово зависими издания на обвиняеми като Иво Прокопиев и Огнян Донев.
Макар истината да няма значение за тях, „биволите“ осребряват всеки лев, изкаран с медиен рекет - Атанас Чобанов е собственик на незаконен имот на морския бряг, а разследване от 2016 г. показа, че същият източва от години френската социална система, представяйки се за социално слаб и ползвайки общинско жилище без основание.
Наскоро в дирите на Чобанов влезе и френското правораздаване, образувайки наказателно преследване срещу „бивола“ за клевета. Йорданов пък е скрил собствеността на рекламната агенция на жена си в офшорка в окръг Колумбия и дума не дава да се издума кой е реалният й американски собственик, на който самият Йорданов е пълномощник в България. Преди две години отново Агенция „Монитор“ обаче разкри, че директор на тази офшорка до 2013 г. е бил Нийл Гейтли, който е управител и на друга фирма, попаднала в забранителния списък на Европейския съюз поради връзките й с иранската ядрена програма. Асен Йорданов е бил и съдружник през годините с Оризовия барон Светлозар Лолов, обвиняем за ръководене на организирана престъпна група за имотни и данъчни измами, изнудване, рекет и побой.
Независимо обаче от схемите за манипулации на „Биволъ“, сега гарнирани и с фалшиви „европейски“ новини, „Телеграф“, „Монитор“ и Агенция "Монитор" няма да спрат да разкриват истината за двамата изнудвачи и за кукловодите им – за схемите за рекет на Йорданов и Чобанов, за фалита на КТБ и източването на активите й от Цветан Василев, за престъпната приватизация с участието на Иво Прокопиев и „агнешките главички“, за хибридните им проекти, целящи дестабилизация на държавата, за продажбата на националните ни интереси за няколко грантови сребърника.
Източник: "Монитор"
Последвайте ни
0 Коментара: