Разследващ журналист, топ мафиот и политици – (не)нормалната симбиоза

Представете си, че прокуратурата в Германия е уличила немски разследващ журналист, претендиращ да е коректив на властта, в тесни връзки с бос на организираната нарко- престъпност.

Който мафиот е избягал от тамошното правосъдие и от години се укрива в държави, с които Германия няма спогодба за екстрадиция.

Представете си също, че на пресконференция в Берлин, на която присъства началникът на немската полиция, тези данни са оповестени и онагледени с аудио записи, изнесени са факти за престъпен заговор, подплатен с неограничено финансиране за отстраняването на множество неудобни за тази група магистрати, осигурено от друг избягал от немското правосъдие олигарх, обвинен за фалита на финансова пирамида.

Спомената е и сумата от 400 000 евро предвидена за отстраняването на висш полицейски служител, от когото мафията си пати, а престъпният бос посочва, че контролира напълно претендиращите да управляват след предстоящите парламентарни избори политици.

Разследващият немски журналист не оспорва, че  участва в записите. Напротив, даже споменава, че човекът, с когото е говорил – въпросният нарко- мафиот, разполага с компромати за две от водещите политически партии.

И накрая, представете си, че след тази пресконференция, медиите в Германия или мълчат за случилото се, или се надпреварват да го иронизират.

Последното ви се струва ненормално, нали? Така е, не е нормално. Защото в Германия подобно нещо не се е случвало, но ако все пак се случи, това ще е топ новината на годината за немското общество и за германските медии.

В България обаче, всичко описано по-горе, онзи ден стана факт.

В четвъртък прокуратурата и шефът на българската полиция дадоха пресконференция, на която пуснаха аудио записи и представиха сериозни доказателства за заговор между Цветан Василев, Красимир Каменов – Къро, Димитър Стоянов от сайта „Bird“ и Антон Иванов – Тони Парфюма за „приключването“ на главния прокурор Иван Гешев, както и за отстраняването на неудобни на мафията „вредители“ в съдебната система – следователи, прокурори и съдии.

В допълнение, стана ясно, че тази група е планирала и уволнението на шефа на отдел „Убийства“ в ГДНП Михаил Наумов, за което са били отделени 400 000 евро, а Митко BIRD-а побърза да се похвали, че Къро имал компромати за хора от ГЕРБ и ДПС.

Какво стана след тези фрапиращи данни ли?

В Германия, а и във всяка нормална държава, това щеше да е топ новина, а участниците в заговора  щяха да бъдат мигновено изхвърлени от обществения и политически живот.

Но в България не е така. Вместо това медиите на олигарха Иво Прокопиев и контролираните от него уж „независими“ национални телевизии, просто неглижираха фактите, смачкаха участието в тях на Димитър Стоянов (Митко Bird-а) и Цветан Василев (Цецо от Белград), а Къро беше представен като бизнесмен, който изобщо не познавал въпросните хора.

Нищо, че от записите личи друго, а и мафиотът сам се хвали, как политическите проксита на Прокопиев от ПП и ДБ, макар и „малоумни“, правели каквото той им каже.

В допълнение, социалните мрежи, които се доминират от троловете именно на контролираните от въпросния Къро ПП и ДБ, загряха от колажи, постове и иронични подмятания за прокуратурата, МВР и институциите у нас.

А МВР-министърът Демерджиев се държи все едно е министър в друга държава – видите ли било „филм“ изнесеното от прокуратурата и той не участвал в него.   

Абсолютен нонсенс, нали? Иначе, ако човек ги слуша, от сутрин до вечер, както въпросните мълчащи сега политици, така и медийните им проксита от кръга „Капитал“ на Прокопиев, са „за“ правосъдие, „за“ върховенство на правото, „за“ отвоюване на държавата от мафията.

И винаги обвиняват за бедите на обществото всички други, само не и себе си.

Само че грешно са си направили сметката, защото хората не са слепи и отдавна им омръзна да живеят в завладяната от Къро, Киро, Асен, Иво, Цецо, Тони, Митко и сие, държава.

В която псевдо- журналист се хвали открито и парадира с връзките си с известен нарко-бос, който пък собствено нарича „мои хора“ водеща политическа партия и за който псевдо-журналистът твърди, че разполагал с компромати за знакови политици.

Държава, в която подсъдим за фалита на банка- пирамида, който необезпокояван живее вече осем години в съседна държава благодарение на връзките си с руски олигарси, въпреки съдебните дела и европейски червени бюлетини, за пореден път сглобява схема за дискредитиране на обвиняващия го прокурор и неудобните му магистрати, финансирана с откраднатите от фалиралата банка пари.

И който периодично наема американски лобисти (които дори не си правят труда да се запознаят с неговото житие битие, нали си плаща) също с цел да дискредитира българските правораздавателни органи.

И всичко това се приема за нормално от медии, институции и политици, които незаинтересовано и с голяма доза апатия извъртат глави от проблема.

Парадокси, парадокси, възможни единствено в завладяната държава, каквато несъмнено е България. Парадокси, достойни действително за филмов сериал, както недвусмислено посочи и главният прокурор Гешев.

Да, не сме виновни, че описаните събития се случват не в Германия, а у нас. Където, подобно на образ в изкривено огледало, нищо не е правилно и нищо не се случва в съответствие с логиката.

Само у нас „журналистът“ Митко от Bird-а ще заговорничи за дискредитирането на главния прокурор с избягалия от страната знаков нарко-бос Къро и ще говори за това открито, приемайки го за напълно нормално.

Както и ще подготвя нова порция компромати (превърнало се в основно занимание на сайта Bird.bg), с което да отклони вниманието от разкритата чудовищна симбиоза на поръчкова журналистика и престъпен ъндърграунд.

Само у нас подсъдими олигарси, като Цецо от Белград и Бобока, открито ще подготвят и финансират дискредитирането на неудобни прокурори и съдии, наречени “вредители за уволнение“, в пореден опит да рутят държавността.

И ще обясняват всичко това с митичната борба, която водили с „мафията“ представяйки се за „жертви“ на системата. А в същото време лидер на политическа партия (Христо Иванов), претендираща за демократична, ще сяда на задната седалка в джипа на Бобоков пред Народното събрание, с обяснението, че видите ли обсъждали сграда, представляваща културно наследство на град Русе.

Само у нас Цецо от Белград години наред ще подготвя и провежда активни мероприятия срещу неудобните му политици или магистрати, финансирани с парите на фалиралия трезор, използвайки поръчкови медии и журналисти (като Митко Bird-а), пред безсилния поглед на българските правораздавателни институции и цялото ни общество.

Опитвайки се да ни убеди, колко прекрасна банка била КТБ и как „лошите“ – прокуратура, БНБ, Пеевски и сие, я били фалирали.

Но удобно пропуска стотиците милиони необезпечени кредити, раздадени на кухи фирми, учредени от негови охранители, секретарки, служители и прочие, с които избягалият фараон си пазаруваше военни заводи, телекоми, предприятия и скъпи недвижими имоти.

Които апропо впоследствие услужливо се опита да прехвърли на руския олигарх Константин Малофеев и неговите проксита Пиер Луврие и Дмитрий Косарев (помним събитията през 2015г. и пресконференцията на мнимия инвеститор Луврие).

Опита се да прехвърли, като същевремено нагло лъжеше, че видите ли активите („Дунарит“, БТК, ТВ7, „Авионамс“, НУРТС и други) не били негови, а на фалиралата банка.

Парадокси, парадокси, парадокси. Да, не сме виновни, че живеем не в Германия, а в завладяната от задкулисието и мафията държава, наречена България. В която, подобно на образ в изкривено огледало, действителността изглежда уродливо. Не сме виновни. Но само тази констатация  удовлетворява ли ни, като хора, като граждани?

И какво ще направим, за да променим към по-добро тази невъзможна вече ситуацията, в която завладяната държава започва да се приема за нещо нормално. Отговорът зависи от всички нас.