Благовест и Светослав Аргирови на 62: Съдбата беше изключително благосклонна към нас

“Няма грешка, гот е да сме двама...” Сигурна съм, че си спомняте този весел припев... На Разпети петък двама братя, родени в един и същи ден с разликата от няколко минути, ще отбележат своята 62-годишнина. В навечерието на празника си Благовест и Светослав, или както всички ги знаем, братя Аргирови, бяха така любезни да отделят от времето си за читателите на “Над 55”.

- Здравейте, момчета! Как го правите този номер, че на 62 изглеждате като на 30?
- Благовест: Благодаря за оценката. Справяме се, като гледаме позитивно на живота и не го взимаме чак толкова на сериозно
Светослав: Има и още нещо, трябва да се спазва някакъв режим. Колкото по-малко се яде, толкова по-добре. И повече движение!

- Усещате ли някаква промяна в ритъма на живота си заради възрастта?

- Б.: Да, разбира се. Всичко е много променено. По-бързо се изморяваме, работоспособността ни е намалена. Така че възрастта си оказва влияние.

- Как смятате да отбележите празника си тази година?

- Б.: Предвид епидемичната обстановка, ще се съберем само четиримата със съпругите си и така ще го отпразнуваме.
С.: Истината е, че не обичаме шумните купони. Даже когато станахме на 60 и празнувахме юбилей, бяхме само четиримата в Париж. Много хубаво си изкарахме. Предпочитаме личните празници да ги посрещаме в тесен семеен кръг.

- Всичките ви песни, дори тези, чиито текстове не са чак дотам оптимистични, звучат адски ведро. Оптимизмът ли е това, което ви запази така млади?

- Б.: Да, може би ни помага. Оптимизмът е много важно нещо. Човек трябва да е винаги оптимист, за да върви животът му по-леко. Годините нямат значение. Въпросът е не на колко години е, а на колко се чувства.

- В песента “До вчера” пеете - “любовта не пита колко си голям”. А има ли място за нея, когато минеш 55?

- Б.: В живота на един човек винаги има място за любов.  В момента, в който спрем да мислим за любов, спукана ни е работата
С.: И на 102 години да станем, в нашите сърца пак ще има огромно място за любов.
“Няма време” - пеете в една друга песен. За какво не ви стига времето днес?
Б.: Да ви кажа право, гледаме да имаме все повече време за нормалните, за малките неща. Тъй като животът ни мина като насън в постоянно движение и забързан ход. И сега, нали е време за равносметка, разговаряме с брат ми какво сме преживели и по какъв начин да продължи животът ни. По този повод много ни харесва мотото на песента на Стефан Вълдобрев, който е наш голям приятел, “По-полека, забави...”
С.: Аз искам да кажа, че нямам време за разходки в гората. В Норвегия живеех в по-малко населено място и тук с жена ми се задушаваме от тази джунгла от бетон, коли, забързани хора, шум. И просто искам да имам повече време да изляза извън София и да се наслаждавам на природата.

- Споменахте за равносметка, като погледнете назад, имате ли усещането, че нещо сте пропуснали заради напрегнатия ритъм, в който сте живели?

- Б.: Малко са хората, които са изпълнили мечтите си от младини на 100 процента. Но аз мисля, че съдбата беше изключително благосклонна към нас. Имахме интересен, бурен живот. Връщайки се назад, от моя гледна точка, не съжаляваме за нищо, което сме преживели.
С.: Аз съм много учуден защо брат ми казва “беше”... Като че ли животът ни е свършил. Аз мисля точно обратното, че хубавото сега започва. И се надявам животът тепърва да бъде пълен с положителни преживявания и да се развивам по някакъв начин. Така че за мен животът въобще не е свършил и най-доброто предстои.

- Ами да, разбрах например, че готвите нова песен?

- С.: Да, да, тя е готова, но нека да я запазим в тайна, докато направим видеоклип към нея.

- Преди време пеехте - “трябва ми една мечта”. За какво мечтаете днес?

Б.: Днешната ни мечта е съвсем човешка, да сме живи и здрави. А другото, каквото Господ е решил.
С.: Моята мечта е хората в България да станат по-усмихнати и по-спокойни. Да не са толкова агресивни и да гледат по-весело на живота.
Б.: Аз искам да допълня - и да получат по-добър живот, какъвто заслужават.

- Помня и вашия шлагер “Пролетна умора”. Покрай този Ковид дали тя няма да продължи цял живот, както се питахте в песента?

- С.: Мисля, че съвсем спокойно можем да пеем вече не пролетна умора, а ковидна умора. Пасват и сричките дори. (Смее се.) Да се надяваме, че скоро това ще свърши и всичко ще се отвори. Всяко нещо има начало и край. Надявам се, че и на ковидната умора й идва краят.

- В едно от неотдавнашните си интервюта казвате, че вашият таргет са хората над 35. Така ли е наистина?

- Б.: Всъщност хората над 55 са основният ни таргет. Защото тези над 35 са доста млади и някои от тях, когато ние бяхме най-популярни, може би не са били родени. Но над 55-годишните във всички случаи знаят кои са братя Аргирови

- Двамата имате 3 момчета. Синът на Светослав казва, че “има друга глава” и не може да живее в България. А майка му, която е норвежка, свикна ли лесно у нас?

- С.: Общо взето, майка му почти нямаше избор, защото аз живях 22 години в Норвегия и казах, че повече не мога да издържам там. Това е една прекрасна страна, но климатът е тежък. Постоянно вали и духа и мен това доста ме депресираше. Казах на жена ми - тръгвам, ти идваш ли? И тя, естествено, отговори, че ще дойде с мен. Освен това тя говори много добре български, дори чете и пише. Преди няколко дни си говорихме с нея и тя каза: “Абе, не знам дали бих искала да се върна в Норвегия”. И на двама ни климатът там ни се вижда много тежък.

- Значи й харесва нашето слънце?

- Б.: България е прекрасна страна, с прекрасна природа. Единственият й недостатък е, че хората трябва малко повече да се усмихват и да бъдат по-позитивни.

- Благовест, а твоите синове?

- Б.: Големият е в Норвегия, малкият е в очакване да замине, вече трябваше да е започнал работа в Щатите. Чакаме да отворят американското посолство, тъй като поради Ковид епидемията то е затворено от 1 година и хората не могат да пътуват спокойно. За съжаление, сега много млади хора заминават.