България се отказа от европарите за АМ "Струма"
Решението не го стопира, а ще ускори екипната работа на всички институции, ангажирани с разширението на единствения „тесен участък“ по направлението до границата с Гърция
България оттегля апликационната форма за изграждането на автомагистрала „Струма“ през Кресненското дефиле, но продължава да разглежда проекта като приоритетен и не се отказва от него.
Решението не го стопира, а ще ускори екипната работа на всички институции, ангажирани с разширението на единствения „тесен участък“ по направлението до границата с Гърция. Това съобщиха от Агенция „Пътна инфраструктура”.
Днес българската страна информира Европейската комисия за решението си да оттегли Формуляра за кандидатстване за финансиране на лот 3.2 от Кохезионния фонд на ЕС, който беше подаден за одобрение на 9 август 2019 г. Институциите продължават работа по подготовката на апликационната форма с оглед на приоритетите в сферата на екологията на новата Европейска комисия, която вече представи своя Европейски зелен пакт, съобщава "Трафик".
Решението е взето след задълбочен анализ, множество експертни разговори и специално допитване до обществено мнение, което категорично определя довършването на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле като изключително важно с оглед на пътната безопасност.
Българската страна винаги е била наясно с трудностите, свързани с опазването на природата в този участък, както и с необходимостта да се намери балансирано решение, отговарящо на екологичните и на транспортните цели, пишат от АПИ.
Предвид чувствителната от екологична гледна точка защитена зона, в която се намира отсечката между Крупник и Кресна, винаги са търсени най-добрите решения за неговата реализация като в процеса на подготовка през годините са разглеждани редица варианти за изпълнение на участъка от АМ „Струма“ през Кресненския пролом.
На базата на всички извършени проучвания, избраният Източен вариант Г 10,50 в най-голяма степен отговаря на техническите, социално-икономическите и екологични изисквания.
Въпреки това, за да е максимално прецизна относно въздействията на проекта върху видовете и местообитанията, които са предмет на опазаване в дефилето, държавата ще пристъпи към определянето на специфични консервационни цели и мерки.
За намаляване на въздействието върху обекти от Натура 2000 от съществуващия път E-79, Агенция „Пътна инфраструктура“ се ангажира до края на 2020 г. да изпълни поредица от смекчаващи мерки, а именно: модифициране на съществуващите водостоци, монтиране на двустранно разположена мрежа в банкета на пътя, монтиране на плетени мрежи за птици с височина 4 м върху тротоарите на големите съоръжения.
За повишаване на пътната безопасност ще се анализира възможността за изграждане на видео система за наблюдение и система за информиране и пренасочване на трафика по обходни пътища и анализ за безопасното му поемане, както и подобряване организацията на движение в Кресненското дефиле.
По поръчка на Агенция „Пътна инфраструктура“ през декември миналата година Изследователски център „Тренд“ проведе национално представително социологическо проучване. За 78% от анкетираните „участъкът през Кресненското дефиле е опасен, а изграждането на магистралата ще повиши безопасността на пътуващите“.
За 70% от анкетираните построяването на автомагистралата е важно за намаляване времето за пътуване. 18% от българите са на мнение, че АМ „Струма“ трябва да се довърши независимо, че минава през защитена зона, а най-голям процент – 40 на сто считат, че магистралата трябва да се довърши, но при пълна гаранция за опазване на биологичното разнообразие.
13% споделят мнението, че АМ „Струма“ не трябва да се довършва, защото минава през защитени територии. Едва 5% от анкетираните са на мнение, че автомагистралата трябва да се довърши по друг маршрут, дори това да е по-скъпо и за строителството и за поддържането й след това.