Върховният съд постанови, че блокирането на граждански уебсайтове е правно невъзможно съгласно действащото национално законодателство. България не е транспонирала правилно директивите на ЕС, които разрешават издаването на съдебни разпореждания за блокиране. Решението представлява сериозен удар за притежателите на авторски права, включително асоциацията на музикалните продуценти, която е поискала намеса от страна на Европейската комисия.
Като част от кампанията срещу местните торент тракери, още през далечната 2007 година правителството нареди на интернет доставчиците да блокират достъпа до тракера „ArenaBG“. Мерките за блокиране предизвикаха обществено възмущение и улични протести.
Някои интернет доставчици също се противопоставиха, като оспориха законността на поисканите мерки, и в крайна сметка инструкциите за блокиране бяха оттеглени. Оттогава минаха почти 20 години, а България продължава да се бори с блокирането на сайтове, въпреки че страната е член на ЕС, където механизмите за блокиране на сайтове са широко разрешени, пише Kaldata.
Блокирането на The Pirate Bay и Zamunda
През февруари 2020 година Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) и IFPI заведоха граждански иск срещу три интернет доставчика, като поискаха съдебна заповед, задължаваща ги да блокират The Pirate Bay и Zamunda – най-посещаваният торент сайт в страната.
Двама от тримата интернет доставчици се съпротивиха решително. Те определиха иска като „недопустим“ и „неоснователен“.
Един от тях, идентифициран в съдебните документи само като „N.1“ посочи, че българското законодателство не признава иск „за блокиране на достъпа до интернет сайтове“, и изтъкна, че правото на ЕС, изискващо от държавите-членки да осигурят достъп до молби за налагане на съдебни разпореждания срещу посредници, не би се приложило, тъй като България все още не е транспонирала тези разпоредби в националното си законодателство.
Софийският градски съд не се съгласи с това. През май 2023 г. той разпореди на трите интернет доставчици да блокират и двата сайта, включително всички огледални сайтове и прокси сървъри, в срок от шест месеца.
BAMP определи това като „значителна крачка напред“ в борбата срещу музикалното пиратство. Изпълнителният директор на IFPI Франсис Мур приветства решението. По всичко личеше, че това е знакова победа. Въпреки това първата заповед за блокиране на сайтове в България все още не беше окончателна, тъй като интернет доставчиците обжалваха решението.
Интернет доставчиците спечелиха обжалването за блокирането във Върховния съд
По-рано тази година Върховният касационен съд (ВКС) постанови окончателното си решение по делото за блокирането, като се произнесе в полза на интернет доставчиците. Съдът постанови, че съгласно действащото българско законодателство в областта на авторското право, притежателите на права не могат да получат съдебни разпореждания за блокиране на пиратски сайтове в рамките на стандартни граждански производства.
Законодателството на ЕС, по-конкретно Директивата за прилагане (IPRED) изисква държавите-членки да осигурят механизми за издаване на съдебни заповеди срещу посредници. Съдът обаче установи, че България не е транспонирала напълно тези разпоредби в националното си законодателство за авторското право по начин, който да позволява издаването на съдебни заповеди за постоянно блокиране.
Съдът отбеляза, че интернет доставчиците се разглеждат като обикновени посредници. Без ясни национални правила, които да балансират свободата на информацията и принципа на пропорционалност, съдилищата не могат да издават съдебни заповеди за блокиране на сайтове въз основа на действащото законодателство за авторското право.
Това на практика означава, че българските законодатели трябва да отстранят тези пропуски чрез ново законодателство, преди да могат да се издават заповеди за блокиране на сайтове.
BAMP иска ЕС да се намеси
Обжалването пред Върховния съд приключи по-рано тази година, но остана до голяма степен незабелязано, тъй като пресата не отрази случая. Единственото публично споменаване беше кратък бюлетин, публикуван от софийската адвокатска кантора „Димитров, Петров и Ко“, който е предназначен по-скоро за корпоративни клиенти, отколкото за широката общественост.
Решението попадна в полезрението на TorrentFreak миналата седмица, когато BAMP подаде своя отговор на призива на Европейската комисия за събиране на доказателства във връзка с целенасочена инициатива за по-добра среда за авторското право. Решението на Върховния съд показва, че ЕС трябва да изисква от своите членки да прилагат съществуващите директиви на ЕС.
Все още нищо не е свършило
Българското съдебно решение означава, че след всички тези години местните притежатели на авторски права все още не разполагат с възможности за блокиране на сайтове. Това не означава, че страната не отбелязва никакъв напредък в прилагането на авторското право. С помощта на САЩ България затвори най-големите торент тракери в страната по-рано тази година, включително ArenaBG, Zamunda и Zelka.
Малко по-късно търговският представител на САЩ премахна страната от категорията „Списък за наблюдение“ в годишния си доклад „Special 301“. САЩ похвалиха страната, наред с другото за значителните ѝ действия по прилагане на закона.
Решението на Върховния съд представлява ясен удар за притежателите на права. Те обаче не са без средства за защита. Както подчертава кантората „Димитров, Петров и Ко“, Върховният съд отбеляза, че притежателите на авторски права, които са претърпели вреди поради непълното прилагане на изискванията на ЕС от страна на България биха могли потенциално да заведат иск срещу държавата за обезщетение.
Междувременно българските законодатели работят по изменение на Закона за авторското право и сродните му права, което би могло потенциално да отстрани недостатъците. Поправката е в процес на подготовка поне от 2022 година, но към днешна дата все още не е одобрена.
