Болна от Алцхаймер умря в мъки в нафукан частен хоспис

Трогателна история за смъртта на жена си Тодорка Ковачева, която заболяла от Алцхаймер и починала след „лечение и грижи“ в дом за стари хора, разказва Георги Ковачев, пише "Монитор".

Изпълненият с горчилка разказ е за да покаже, че много от т.нар. хосписи у нас, са каси, направени за прибиране на парите на отчаяни близки, търсещи помощ и грижа за близките си, но не и за адекватна помощ за старите и болни хора.

Много от тези домове са с персонал без квалификация и отношение към настанените, категоричен е Ковачев. След появата на коронавируса темата е изместена от фокуса на обществения интерес, но човешката трагедия и страданието остават да са предизвикателство пред здравната ни система. 

„Срещнах реклами, които обещаваха рая, а на практика се оказаха ад за болните. Срещнах хора без сърца и души, които доведоха и до смъртта на съпругата ми“, разказва Георги с насълзени очи.

Ходенето по мъките започва през 2019 година, когато жена му Тодорка работи в оранжерия. Първоначално забелязва, че връща храната, която си носи  на работа с оправданието, че нямала време за ядене.

„За нея работата беше най-важното нещо. Имаме 5 деца, които изучихме и отгледахме. С много труд и лишения им осигурихме жилища.

Веднъж жена ми се върна от работа и каза, че я ударил гръм. Лежала известно време и отново продължила работа до края на деня. Учудих се, защото денят беше хубав и нямаше откъде да падне гръм. Предложих да отидем на лекар, понеже при падането си беше ударила ръката, но отказа.

През есента започна да говори несвързано, прогресивно отслабна. Имаме 3 сина, които са в чужбина, а дъщерите не успяха да я убедят да я заведем на лекар. Успя една от племенниците, която пристигна от София.

Прегледите установиха, че всички органи са здрави, с изключение на мозъка, тъй като се оказа, че жена ми е получила 4 инсулта, един от които беше този с „падналия гръм“. Получила беше деменция и продължи да говори несвързано“, разказа още покрусеният съпруг.

След като я гледа у дома няколко месеца, без подходщи условия, семейният съвет решава да я настанят в дом, където да бъде под контрола на медицински специалисти и да получава адекватна и квалифицирана помощ.

„Обиколихме няколко дома, където се сблъскахме с неприветлива миризма и болни, които изглеждат като призраци. Избрахме един нов, чист и приветлив дом, на много висока цена. Собствениците обаче бяха нафукани и неприятни хора и се наложи да продължим да търсим.

Намерихме друг, който ни хареса и около Коледа я настанихме. Жена ми пак си говореше несвързано, но ходеше.

След седмица обаче се влоши. Обясниха ни, че болестта е прогресирала. Тогава дъщеря ми заподозря, че крият нещо и през януари отиде изненадващо на свиждане. Там заварва майка си на легло – насинена и подута.

Обяснението е, че друга болна я ударила и тя паднала. Положението й се влошава още повече и когато синовете ни пристигнаха за празниците, на свиждането им казала: „Тук много бият!“

Прибрахме си я у дома в тежко състояние – с рани по тялото и краката, не можеше да говори, изпадна в безсъзнание и започна да хърка предсмъртно.

Затова извикахме „Бърза помощ“. Лекар в „Терапията“ ни каза, че е недохранена и обезводнена. Според него, в дома е стояла гладна повече от 5 дни. Успяха да я закрепят за кратно, но организмът й не издържа и тя почина“, разплаква се възрастния мъж.

След като се съвзема малко обяснява, че казва всичко това пред любимия си вестник, за да може историята да стигне до повече хора. Така ще разберат за нечовешкото отношение към болни хора и ще вземат мерки, надява се Георги.

„Жена ми беше през целия си живот работохолик, който не е ощетил никого. Не е искала помощ от държавата и заедно сме се борили.

Умря по начин, който нито един човек не заслужава. Затова ми е болно и искам да се знае, че вместо грижа и внимание за възрастните ни близки в последните дни на живот им, попаднахме на хора без сърца и душа.

Не казвам, че всички са „маскари“, но внимавайте на кого се доверявате“, предупреждава Ковачев.