На 21 декември 1971 г. Ил-18 трябва да осъществи полет от София до Алжир. В самолета пътува цяла плеяда български артисти, сред които са Борис Годжунов, Янка Рупклина и Паша Христова. На борда са общо 73 пътници. 32-ма от тях загиват броени минути след началото на полета. Сред тях е и Паша Христова.
Официалната версия за една от най-кървавите самолетни катастрофи в българската история гласи: инцидентът с Ил-18 е причинен от случайна техническа грешка при свързването на елероните (подвижните части на крилете, с които се управлява самолетът).
В тв предаването "Насреща: Люба Кулезич" двама от оцелелите - Борис Годжунов и Янка Рупкина са категорични, че случилото се не е случайно. Двамата споделиха, че малко след катастрофата са били предупредени „да си затварят устите” и да не говорят за инцидента. Били са принудени да подпишат декларации, че нямат претенции към БГА "Балкан", включително и за здравословни последници. След като го правят, те един по един започват да се разболяват. Рупкина получава стресняване на трахеята от керосиновите изпарения. Положението при Годжунов изглежда още по-сериозно. "Първо получих диабет. Години наред след това не спирах да пия хапчета. В резултат на това преди 3 години останах без глас. Вече не мога да пея", разкри Годжунов.
През 1977 година негов близък човек в МВР му каза истината за катастрофата. Трагедията била умишлено предизвикана. Мишена на случилото се бил вторият пилот Васил Драганов. Той е трябвало да бъде премахнат, защото поискал лична среща с Тодор Живков, на която е имал намерение да разкаже за финансовите злоупотреби в БГА “Балкан”. В техния център били машинации с полетите в Африка и Близкия Изток, в резултат на които няколко висшестоящи представители на тогавашната власт напълвали сметките си в чуждестранни банки. /БЛИЦ
