Сдружението за модерна търговия пита Европейската комисия дали новите изменения в законите за защита на конкуренцията и на потребителите са в съответствие с европейските конкурентни правила. Сезирането е направено чрез европейската браншова организация за търговия на едро и дребно EuroCommerce. Ако Еврокомисията установи несъответствие, България може да бъде принудена да измени законите, което би повлияло на цените в магазините и условията за работа на търговските вериги.
Това става ясно от публикация в немското издание Die Zeit, която разказва за високите цени на стоките в българските магазини, надценките, които търговските вериги прилагат на продуктите, и приетите от новото правителство на Румен Радев законопроекти за борба с инфлацията.
Представени са позиции на икономисти и на сдружението за модерна търговия, което обединява големите търговски вериги у нас. Голяма част от тях, които оперират на българския пазар, са именно немски — "Лидл", "Билла" и "Кауфланд".
Новите изменения в Закона за защита на потребителите въведоха понятието "справедлива стойност", която ще се определя от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията за 20 продукта от малката потребителска кошница, наблюдавана от КНСБ.
Освен това се удължи с 1 година срокът за налагане на глоба за необосновано увеличение на стоки и услуги. Санкцията се вдигна — от 1000 до 10 хил. евро за физически лица, а за еднолични търговци и юридически лица — от 10 хил. до 100 хил. евро.
В Закона за защита на конкуренцията се въведе понятието "прекомерно високи цени". Те ще бъдат обект на санкции до 10% от оборота за предходната година, ако се установи, че са наложени от компании с господстващо положение (с над 50% от пазара) или със съвместно господстващо положение (когато две или повече компании имат над 60% от пазара). Тези две понятия са нови и предизвикаха дискусии.
От публикацията в Die Zeit става ясно, че едно от основните безпокойства на бранша у нас е въведената с тези промени обратна доказателствена тежест — търговците сами трябва да доказват, че не са в съвместно господстващо положение. Още по време на дебатите в парламента Надежда Йорданова от ДБ изрази опасения, че този текст може да противоречи на конституцията и европейското право, защото нарушава презумпцията за невинност и защитата на свободната стопанска инициатива.
В статията на Die Zeit са припомнени думите на премиера Радев пред търговските вериги, че новите текстове са взаимствани от най-добрите европейски практики и че правителството иска веригите да работят като в Германия — без прекомерни надценки, с подкрепа на местното производство и с борба срещу нелоялните търговски практики.
„Разликите с текстовете на германските закони са драстични. Българският списък с подробно описаните недопустими търговски практики е много по-дълъг от германския, санкциите са непропорционално високи, а триковете, които оставят на антимонополния орган свобода на действие, са очевидни“, цитиран е Петър Ганев от ИПИ.
„В България утвърдени бизнес модели се изхвърлят зад борда и се създават най-рестриктивните в цяла Европа закони за големите търговски вериги“, казва Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, пред немското издание. Той предупреждава, че инвестиционният климат за чуждестранните компании ще се влоши изключително много.
Но защо човек си създава толкова лоша репутация сред важни бизнес партньори? Вълканов е убеден, че зад това стоят политически причини. Създава се усещането, че законите се пишат по поръчка, така че определени компании да бъдат поставени под натиск или дори притиснати до стената.
„Под предлог за борба с инфлацията правителството иска да изтласка чуждестранните супермаркет вериги“, казва той.
Цитирано е и интервю на Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на „Лидл България“, в което тя обяснява, че не е справедливо да се сравняват надценките в Германия с тези в България.
„В България имаме данък върху добавената стойност от 20%, докато в Германия той е само 7%. Въпреки това България в сравнение с други страни има много добър ценови индекс“, казва тя.
