Британският бежанец: Защо няма расисти в Дряново

Здравейте расисти,
 
I’m kidding! Наясно съм, че на българите хич не ви е до шеги с расизма последните дни, още повече от един англичанин. Furthermore никак не е лесно и да си англичанин, живеещ в България like me.

 
Нямате представа колко могат да са недружелюбни пиянките пред входа на блока ми в „Овча купел“ след като England победи България с 6:0.
 
Или пък с какво презрение може да ме гледа продавачката в кварталното магазинче след тоновете обиди, които се изляха от британските tabloids по адрес на новата ми родина България.
 
Even моята любима Додо цяла сутрин вчера ми съска и търсеше повод за скандал с мен, при това без дори да знае при какъв резултат е свършил мача. Просто тя винаги е така, след като прекарам цяла вечер пред телевизора watching football & drinking beer.
 
However, искам да ви призная нещо за расизма на стадиона миналата вечер. За две неща бях сигурен цяла седмица преди мача (освен, че ще ви сритаме задниците, все пак сегашното поколение на England е доста силно, а футболът в България не се случва от поне 10 години) : първото нещо е, че в България никога не е имало проблеми с расизма, особено по стадионите.
 
Второто нещо, за което можех да се закълна, че ще се случи, е че на този мач ще има расистки скандирания. Защо, ли? Заради bloody протокол за реакция, който моите хора решиха да публикуват just before мача с България.
 
You know, да кажеш, че ако чуеш расистки викове от публиката ще прибереш играчите и ще прекъснеш мача си е живо предизвикателство към българските фенове.
 
Не живея толкова отдавна в България, но времето ми тук е достатъчно, за да запомня, че след „О, к‘во става“, втората най-употребявана реплика в тази страна е: „Кой, аз ли, бе?“
 
Есенцията на тази реплика ми я разясни един от титулярите в отбора на пиещите бира в градинката пред входа, Бачо Киро.
 
„Веднъж, група учени решили да проведат експеримент за това какво стимулира хората“, започна поучителната си история Бачо Киро. „Изкопали една дълбока яма, завели един американец пред нея и му казали да скочи. „Вие, луди ли сте? Ще се пребия“, казал американецът.
 
Учените му отговорили, че дъното на ямата е пълно с долари и онзи моментално се метнал. После довели французин, който също отказал. Приложили му тактиката с доларите, но той отвърнал, че парите не го интересуват, тъй като е изискан човек.
 


„Вътре е пълно с красиви жени“, казали му тогава учените и this moron на момента се метнал в ямата. След това завели руснак. Той нито от доларите се трогнал, нито от жените, но като му казали, че долу има водка и веднага скочил. Накрая завели българин и се започнал диалогът:
 
-Скачай!
 
-Скачайте вие, ваш‘та мама!
 
-Долу е пълно с долари.
 
- И за к‘во са ми. Утре баба ми да ги вземе и да ги метне на някой измамник през тераста.
 
-Но в ямата е пълно с красиви жени. Ти ще си единственият мъж там, ако скочиш.
 
- А, да бе! И После моята Пена да ме сгащи и да ме счупи от бой.
 
-Има страшно много водка. Ако скочиш всичката ще е за теб.
 
- Пфу! Тати, е изпекъл 200 литра сливова ракия само от първото джибри.
 
- Абе, тебе май те е страх?
 
- Кой мене ли, бе!
 
И българинът скочил с лъвски скок“.
 
 
Такива ми ги разправя Бачо Киро. Той е информиран човек бил е шофьор на маршрутка, ама след като построили метрото останал без работа. Изпитва huge презрение към таксиджиите и се зарекъл, че от глад ще умтре, ама бакшиш няма да стане.
 
Сега Бачо Киро кара една от ония ridiculous розови автомобили, с които разнася храна по домовете. И кракът му не стъпва в метрото. И в такси.
 
Разправям ви за Бачо Киро щото историята му е важна, колкото и името му. Actually, неговото име е Стоян, но му викат Бачо Киро щото гърлото му било като едноименната пещера и всичкото количество бира, което излееш в него изчезва безследно.
 
Бил съм в пещерата Бачо Киро, както и в Дряновския манастир. Те са обект номер 22 от 100-те национални туристически обекта, които обикалям из България в опит да опозная новата ми родина.
 
Манастирът е много красив, а пещерата е уникална. Вътре има останки от първобитни human beings и дори е оформен нещо като музей. До нея има beautiful водопад и екопътека, в края на която се октриват amazing гледка.
 
Но не искам да ви разказвам за пещерата, а за човека на когото е кръстена тя. Бачо Киро е one of the most influent български възрожденци. Много неща са кръстени на него, всеки е чувал за Бачо Киро, повечето се сещат, че е герой от Априлското въстание или at least някакъв хайдутин.
 
As a matter of fact, Бачо Киро е учител. Израснал в бедно семейство на пастир, той остава без баща на 6-годишна възраст. Майка му го изпраща в един манастир наблизо, където  се научава да чете и пише. Киро Занев се връща в родното си село Горни Турчета (дн. Бяла Черква) и става учител.
 
Но не само това. Той създава първото селско читалище, заедно с първия  селски театър. Бачо Киро въвежда взаимоучителната метода в региона и с годините всички грамотни хора наоколо са или него и ученици или ученици на неговите ученици.
 
Ако в Османската империя е имало Forbs magazine Бачо Киро вероятно е щял да влезе в неговата класация за най-влиятелни личности.
 
Когато се подготвя Априлското въстание Бачо Киро е един от двигателите в района. Благодарение на неговия авторитет в Дряново се събира толкова голяма чета от въстаници и наред с ултра богатите подбалкански градове, тук е другото място, на което подплашената турска власт е изсипала цялата си мощ.
 
А Османската империя е really е била подплашена от Априлското въстание. Срещу не повече от 10 хиляди въстаници, от различен пол и възраст, слабо въоръжение и неподготвени, Султанът изправя 90 хиляди души професионална армия.
 
В Дряново, Бачо Киро и още 200 души сформират чета ръкодовена от Поп Харитон. The rebellions се сражават срещу 10 000 турски soldiers. Въстаниците са обсадени в Дряновския манастир. Цели 9 дни издържат Бачо Киро и хората му срещу 20 пъти по-голямата турска армия. Бачо Киро е заловен и изправен на съд.
 
Той не издава нито един от съратниците си, а настоява, че сам е подготвил цялото въстание. One of local Turkish големци, който го е познавал е опитал да убеди съда, че Бачо Киро е невменяем и затова не бива да бъде обесен. Bulgarian hero, обаче на чист турски език декламира написаното от него стихотворение:
 
„Аз един Бачо Киро съм,
без страх от турчин комита съм.
Пушка на рамо турих,
Дряновски манастир намерих.
Правдата си да диря излязох,
въжето си на врата сам метнах!
 
Бачо Киро е обесен. Той е един от 30 000 българи убити при потушаването на Априлското въстание. Цели селища са заличени от лицето на земята от турската армия. Старци, жени и деца са изгорени живи от армията на Османската империя.
 
За зверствата над турци срещу българи свидетелстват чуждестранни наблюдатели. Насилието срещу българските е повод за възмущение на хора като Уилям Гладстоун и Виктор Юго. This is the reason Европа да се възмути и да поведе война срещу Турция за Освобождаването на България.
 
Today, по-малко от век и половина след тези кръвопролития в България живеят повече от половин милион турци. Some of them живеят добре, други живеят зле. Както и българите. Основният проблем на хората тук не е чий прадядо е бил роб на прадядото на друг.
 
Основният проблем е бедността, корупцията и гладът. Наследниците на Бачо Киро probably живеят на едно място с наследниците на заптиетата, които са го обесили и основното нещо, от което могат да се оплакват е че нямат работа, тъй като регионът, в който е Дряновския манастир е втория по безработица в България.
 
Защо в Дряново няма расизъм, ли? Честно казано, не знам, mate.
 
Знам, че докато моите британски fellow countrymen измислят протоколи за поведение при футболни мачове, чрез които да защитят от расизъм наследниците на хора, които са продавали като роби из целия свят, в България наследниците на роби и поробители играят рамо до рамо на тези мачове. Вярно играят футбол зле. Но заедно.
 
Източник: „Монитор“