България вече има ново правителство и ново Народно събрание, така гласува българите и за голяма наша радост една личност не е в НС и това е нашата “любимка” Наталия Киселова. Повози се на колите на НСО, слугува, на когото трябва и накрая народът й показа червен картон и завинаги аут от политиката.
Това пише в свой пост фейсбук страницата "Будни студенти".
Ето какво пише още там:
През изминалите месеци Киселова доказа своята некомпетентност и незнанието на конституцията на България, като дори я наруши. А видиш ли била преподавател по Конституционно право в СУ! Да не говорим за сутрешното кафе на градус, което широко се коментираше в кулоарите на Народно събрание и дори служителите на НСО с възмущение и нежелание ходиха на работа!
Какво се случва с г-жа "Удобната" на всички?
Ами ние ще ви кажем. Киселова по всякакъв начин се опитва да се докопа до национален ефир и медиите отново да се допитват до нея по конституционни въпроси, както и по някакъв начин да се добере до новата власт, но уви за момента “Прогресивна България” не проявяват никакъв интерес към нейната личност.
Ние от “Будни студенти” научихме, че срещу Киселова най-накрая е тръгнало разследването за плагиатство, което стоеше на трупче заради нейния имунитет. Дори разбрахме, че е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител. (Незнайно защо срещу неизвестен като всички знаят истинския плагиат - Наталия Киселова).
Досъдебното е под наблюдението на Софийска районна прокуратура и разследването набира сила. Надяваме се скоро да излезе цялата истина за измисления преподавател по конституционно право и закона да бъде приложен с цялата си строгост и тя да напусне Софийски университет и Академия на МВР, където преподава.
В долните редове ще ви припомним всичките и плагиатски изпълнения, които тя е правила при написване на докторантурата и доцентурата си. Отново трябва да подчертаем, че тя не е цитирала източниците, от които е взела цели параграфи от текстове, а не места цели страници. Дори специализирания софтуер, който се използва за плагиатство във висшите учебни заведения засече нередности и плагиатство от дипломни работи на нейни ученици.
Нека да си припомним от кои автори и произведения Наталия Киселова преписа, за да стане доктор, а после и доцент:
-„Медиите и демокрацията“ с автор Джон Кийн, издадена в София от издателство ЛИК през 1999 г., „Медиите в Европа“ с автори Милко Петров, Мария Попова и Мария Вазински, издадена във Велико Търново от издателство „Фабер“ през 2012 г.,
-„Въведение в Конституционното право“ с автор проф. д-р Евгени Танчев, издадена в София от издателство „Сиби“ през 2003 г. Проф. д-р Евгени Танчев е преподавател по Конституционно право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, бивш Председател на Конституционния съд на Република България и бивш ръководител на катедра „Конституционноправни науки“ в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“,
- „Правна рамка и регулация на вестникарската дейност в България (1879–1947)“ с автор Тодор Панайотов, публикувана на уебсайта на Нов български университет (НБУ),
- онлайн изданието „Конституционноправни аспекти на свободата в медийната дейност“ с автор доц. д-р Райна Николова, публикувано на уебсайта на Нов български университет (НБУ), страници 1-16. Доц. д-р Райна Николова е преподавател по административно право и процес в Нов български университет,
- Доклад относно състоянието на правната среда за реализирането на референдуми в Република България (докладът е изготвен в изпълнение на проект „Strengthening Direct Democracy Legal Instruments through Bulgаrian-Swiss Partnership”. Проектът е реализиран от Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива (с Председател Даниела Божинова – докторантка на проф. Евгений Дайнов в НБУ) в партньорство с Център за изследване на пряката демокрация – Арау, Швейцария и се финансира от Българо-швейцарската програма за сътрудничество),
-„Конституционни основи на института на предложенията, сигналите и жалбите“ - Маргарита Чешмеджиева, Доклад, Комисия по петициите (уебсайт на Европейския парламент).
Всички тези автори трябва да се чувстват силно засегнати, защото техният труд е ограбен, за да може една плагиатка да стане фалшив доцент. Всички те могат да си потърсят права и ние „Будни студенти“ ще направим всичко възможно да ги запознаем!
Запознахме ви и с книгата „Парламентарен контрол“ списвана за докторантурата на плагиатката Наталия Киселова, която е безпрецедентна. Може дори да спрем до факта, че дори не издава книга през далечната 2007 година, а я издава едва след почти 15 год.
Книгата „Парламентарен контрол“ на Наталия Киселова отново я подложихме на детайлно разследване. През специализиран софтуер отново светнаха цели страници на плагиатство от най-различни научни трудове, почти 70 линка на сайтове, от които тя е преписвала. Всичко това може да видите в снимките по-долу, както и списък с книгите, от които тя е взимала на воля текстове:
Близнашки, Г. Принципи на парламентарното управление, УИ „Свети Климент Охридски”, София, 1997.
Близнашки, Г. Парламентарното управление в България, УИ „Стопанство“, София, 1995.
Близнашки, Г. Еволюцията на парламентарното управление – В: Политически изследвания, №3, 1996.
Близнашки, Г. Моделът на парламентарно управление в България. – В: Правна мисъл, №1, 1996.
Близнашки, Г. Парламентарната система на управление в България (конституционни измерения). – В: Парламентарна демокрация, №1, 1996.
Близнашки, Г. Парламентарните комисии. Сравнителноправен преглед на страните от Европейския съюз. (Аналитичен доклад, изд. на отдел „Парламентарни изследвания“ на Народното събрание). София, 1995.
Близнашки, Г. Въпросите и интерпелациите в парламентите на страните от Европейския съюз. Сравнителноправен преглед. (Аналитичен доклад, изд. на отдел „Парламентарни изследвания“ на Народното събрание). София, 1996.
Близнашки, Г. Въпросите и питанията в Народното събрание: модели и проблеми. – В: Политически изследвания, №1, 1996.
Стойчев, Ст. Зараждане и развитие на отношенията между парламента и изпълнителните органи в Англия. – В: Съвременно право, №3, 2000.
Стойчев, Ст. Парламентаризмът и парламентарният контрол. – В: Правна мисъл, №3, 1995.
Стойчев, Ст. Парламентаризмът и политическата отговорност на правителството. Сиела, София, 2003.
Спасов, Б. Парламентарно право. Сиби, София, 1996.
Танчев, Е. Въведение в конституционното право, ч. І. Сиби, София, 2003.
Оксфордска история на Великобритания (под редакцията на лорд Кенет Морган). Кама, София, 2005.
Баламезов, Ст. Министрите – тяхната роля и тяхното място – в парламентарната монархия, София, 1914.
Баламезов, Ст. Конституционно право, ч. І. Софи – Р, София, 1993.
Баламезов, Ст. Конституционно право, ч. ІІ. Софи – Р, София, 1993.
Владикин, Л. История на Търновската конституция. Народна култура, София, 1994.
Владикин, Л. Организация на демократичната държава. София, 1992.
Коврякова, Е. Парламентский контрол, Городец, 2005.
Градовскiй, А. Государственное право важнейшихъ
европейскихъ державъ, т. І, часть историческая. С.-Пб., 1886.
Дайси, А. Основы государственнаго права Англии. С. – Пб., 1891.
История буржоазного конституционализма ХVІІ – ХVІІІ вв. Наука, Москва, 1983.
История буржуазного конституционализма ХІХ в. Наука, Москва, 1986.
Конституции буржуазных государств. Юрид. лит., Москва, 1982.
Конституционное право зарубежных стран. Норма, Москва, 2003.
Парламенты мира. Интерпракс, Москва, 1991.
Чиркин, В. Е. Конституционное право зарубежных стран. Юристъ, Москва, 1997.
Эсмень, А. Общiя основанiя Конституцiоннаго права. С.-Пб., 1898.
Беджгот, В. Государственный строй Англии. Москва, 1905.
Бромхед, П. Эволюция британской конституции. Юрид. лит., Москва, 1978.
Маклаков, В. Конституции зарубежных государств, 5-е перер. и доп. Волтерс Клувер, Москва, 2006.
Прело, М. Конституционное право Франции. Иностр. лит., Москва, 1957.
Фриманъ, Э. Очеркъ развитiя англiйской конституцiи съ древнейшихъ временъ. –В: Опыты по исторiи англiйской конституцiи, Москва, 1880.
Хессе, К. Основы конституционного права ФРГ. Юрид. лит., Москва, 1981.
Dicey, A. Introduction to the study of the Law of the Constitution, Macmillan & Co Ltd, 1964
Следва продължение...
