Броят на хората с психопатии и зависимости в България тревожно се увеличава. Това заяви психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова по време на дискусия за психичното здраве на българското общество, част от Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми във Варна. В дискусията участваха и директорът на ИА „Медицински надзор“ Иванка Динева, както и социологът проф. Иво Христов.
Тя коментира и случая със смъртта на Явор във Варна.
„От това, което видях и прочетох по случая, мога да потвърдя, че кокаинът отключва тежки психози. Да, вдигането на кръвно и пулс може да предизвика оток на белия дроб и мозъка. Да, може да има превишение на власт, но понякога психозата в следствие употребата на наркотици изглежда страховито. Употребилите кокаин се превръщат в биологични единици свръхсила.
Понякога са необходими по седем полицаи да се справят и аз съм била свидетел точно на такъв случай. Пациентът беше употребил голямо количество и се чувстваше непобедим, той просто разхвърляше всички около себе си и беше необходимо време, за да бъде овладян от униформените. В такива случаи аз не знам за кого повече да се притесняваме – за употребилия ли, за полицаите ли, за медиците ли...“
Д-р Цветеслава Гълъбова не поставя под съмнение химико-токсикологичната експертиза, направена от колегите ѝ от ВМА, чието заключение е за много голямо количество на кокаин в кръвта на Явор Георгиев.
Според тях наркотикът е взет от 2 до 4 часа преди настъпването на смъртта и е в десетки пъти по-голяма концентрация от нормалната. Непосредствената причина за настъпването на смъртта е остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, развили се вследствие на оток на мозъка, е заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Според д-р Гълъбова психичното здраве у нас е сериозно разклатено в последното десетилетие. „Ставаме свидетели на все повече ненормално поведение“, посочи тя, като направи важно разграничение между тежките психози и личностовите разстройства (психопатии), които са ежедневна част от социалната среда.
Опасността от психопатите и липсата на контрол
Психопатите често проявяват агресия, не спазват обществени норми и са склонни да вредят както на околните, така и на себе си, отбеляза специалистката. Именно тези личности, които често остават извън вниманието на институциите, придават негативен облик на обществото и допринасят за нарастващото усещане за безпорядък.
Още по-притеснително според нея е, че подобно поведение се наблюдава и сред политическия елит и хората с власт. „Това означава липса на емпатия и загриженост – белези, които все повече характеризират цялото ни общество“, заяви д-р Гълъбова.
Вълната от зависимости води до „социална смърт“
Втората сериозна заплаха за психичното здраве са различните зависимости – алкохол, наркотици, хазарт, екрани. По думите на Гълъбова тези зависимости не просто разрушават личността, а водят до социален колапс, когато не се лекуват.
„В България няма специализирани терапевтични центрове за зависими. Пациентите често завършват в психиатриите, затворите или гробищата“, предупреди тя. Данните сочат, че само за миналата година през лекари са преминали над 11 800 души с остри интоксикации, като над 1700 от тях са деца под 18 години. Според д-р Гълъбова реалният брой е поне три пъти по-висок.
Новите дроги – нова заплаха
Съвременните наркотици – кокаин, амфетамин, метамфетамин и т.нар. дизайнерски дроги – са още по-опасни, защото атакуват директно мозъчните центрове, свързани със сърдечната дейност. „Изходът често е летален“, предупреди психиатърката. Тя подчерта, че употребата на тези вещества често отключва психози и влошава състоянието на вече уязвимите хора.
Деца в безлюбие и общество в разпад
Според Гълъбова съвременният човек живее с усещането, че трябва да изживее всичко веднага, сякаш светът свършва утре. Удоволствието, релаксът и индивидуализмът се превръщат в култ. В същото време деца растат в агресивна и емоционално студена среда, което ги превръща или в насилници, или в жертви.
Иванка Динева добави, че в обществото липсват емпатия и грижа, а в някои случаи дори е отказвана медицинска помощ – нещо, което според нея е недопустимо. Тя подчерта нуждата от отглеждане на децата с повече любов и без постоянното присъствие на екрани.
Социологичен прочит: липса на самосъзнание и отговорност
Според проф. Иво Христов българското общество няма истинска представа за себе си – и още по-лошо, няма желание или капацитет да я изгради. „Българинът се възприема като идеален и не поема отговорност. Това води до липса на социална кохезия и постоянен стремеж да се обвинява другият“, заяви той. По думите му живеем в „полуобщество“, което върви уверено към социален разпад.
Участниците в дискусията бяха единодушни, че психичното здраве трябва да се превърне в национален приоритет. За да има промяна, е нужна не само здравна политика, но и преосмисляне на социалните връзки, личната отговорност и отношението към най-уязвимите – децата, зависимите и психично болните.
