Има партии, които при криза предлагат решения. Има партии, които предлагат реформи. А има и такива, които, когато хладилникът на хората започне да се изпразва, решават да напълнят новинарските емисии със... снимки от летището.
Ако легендата разказва, че Мария Антоанета казала „Като няма хляб, нека ядат пасти“, то българската политическа адаптация спокойно може да звучи така: „Като няма идеи, нека има псевдоновини.“
Точно това сякаш демонстрира последната акция на „Да, България“, която вместо да говори за инфлацията, доходите, войната по пътищата, икономиката или демографската катастрофа, реши да играе на политически папараци. Голямата новина? Лидерът на ДПС Делян Пеевски се качил на... редовен самолет. Следващата сензация вероятно ще бъде, че си е купил кафе от летището. Това могат от „Да, България“, това правят - продуцират псевдоновини.
Понякога човек остава с усещането, че ако Пеевски си поръча минерална вода, някой ще поиска парламентарна комисия да установи дали е била газирана. Но най-забавната част от цялата история всъщност не са снимките. А контрастът.
Докато Делян Пеевски разговаря с хора по време на обиколките си из страната, среща се с кметове, граждани и представители на различни общности, най-запомнящата се среща на съпредседателя на „Да, България“ Ивайло Мирчев с представител на народа остана конфликтът с доставчик на Glovo. Човек, който просто се опитваше да си свърши работата.
Или иначе казано - Пеевски влиза в разговори с хората. Мирчев влезе в новините след спор с човек, който носи чужда вечеря и се бои да не бъде глобен, ако закъснее. Трудно е да измислиш по-силна политическа метафора.
И ако едните обикалят страната, другите очевидно предпочитат да обикалят терминалите. Не за да посрещат инвеститори, а за да дебнат политически опоненти с телефон в ръка и надеждата, че този път ще се случи чудото – една снимка да свърши работата, която години наред не успяват да свършат политическите им послания.
Всъщност това вече прилича на професионална деформация. Политиката е заменена с воайорство. Програмата – с фотоалбум. Дебатът – с увеличаване на снимки. Вместо идеи – папаращина. И всичко това се гради на обсесията до степен на заболяване на Мирчев и компания от лидера на ДПС Делян Пеевски.
А най-ироничното е, че господата от „Да, България“ обичат да говорят за европейски ценности, институции и демокрация. Само че европейската политика обикновено се прави с аргументи, а не с дебнене зад колоните на летището.
Има и още една подробност. Призивите за нови проверки звучат гръмко, но публично известно е, че през годините Делян Пеевски неведнъж е бил проверяван от компетентните институции, включително и по време на управлението на ПП–ДБ. Проверките сами по себе си са нормална част от работата на държавата. По-трудният въпрос е дали безкрайното настояване за едно и също не започва да прилича повече на политическа мантра, отколкото на търсене на нови факти.
В крайна сметка всеки сам избира политическия си образ. Едни искат да бъдат разпознавани като хора, които разговарят с гражданите. Други рискуват да останат в историята като хората, които разговаряха основно със снимките си. А и с обсесията си от своите опоненти. Какво биха правили Мирчев и компания без Делян Пеевски. Цялото им съществуване ще се обезсмисли.
А когато обществото чака отговори за цените, доходите и бъдещето си, трудно ще се впечатли от поредната серия летищни фотографии. Защото гладът не се засища с компромати, а доверието не се печели с папарашки кадри.
Иронично, Мария Антоанета поне е останала в историята с една реплика. Нашите политически папараци рискуват да останат единствено с един фотоалбум. И то с преоценени като тях самите снимки.
