„Имам колеги, които наистина умеят да се просълзят, когато се налага. Аз не го умея това. За да пусна сълза в трето действие, трябва да воювам за нея от първото“, споделя Георги Парцалев – думи, които обясняват защо той остава емблема в българския театър и кино.
Парцалев не притежава типичните физически данни за сцената – със своя северняшки акцент, особен тембър и леко старомодна външност, кариерата му би могла да остане в сянката на провинциалните сцени. Но не – неговият талант и отдаденост надделяват. Той не само печели любовта на публиката, но и принуждава системата да се съобразява с тази любов – постижение, което малцина успяват да постигнат.
Ето 10 малко известни, но разкриващи истинската същност на Георги Парцалев факта:
-
Първата му роля в училище е пълен провал – в Левски не успява да се „застреля“ убедително на сцена и импровизира с нож, предизвиквайки смях и подигравки.
-
Медицината или сцената – макар да е приет медицина и почти завършва, театърът го „поглъща“ още като студент. Баща му дълго време вярва, че синът му ще стане лекар.
-
Колекционер по душа – страстта му към антики и изкуство го превръща в импулсивен, но отдаден купувач.
-
Любимото питие е уискито, а любимо място – „Унгарският ресторант“, който вече не съществува.
-
Съосновател на Сатиричния театър – мечтае да изиграе „Дон Кихот“ и „Хамлет“, но съдбата му отрежда други роли.
-
Дебютира в киното с „Любимец 13“, с което започва легендарната му филмова кариера.
-
Методи Андонов доказва, че Парцалев не е просто „смешен говор“ – в пиесата „Свинските опашчици“ му отнема и двете реплики, оставяйки го без думи, но с огромен сценичен ефект.
-
„Парцалев ме удари!“ – така реагира дете, ударено неволно във фоайето на театър, а майка му го утешава с думите: „Мълчи, мамо, Георги Парцалев те удари.“
-
Слуховете около смъртта му са многобройни, но истината е, че умира от рядък вид левкемия след продължително боледуване.
-
Живот, белязан от самота – самотата му е пословична. Дали е била товар или личен избор, остава неизвестно.
И завършваме с една от репликите му във филма „Роялът“:
„Когато станеш на моята възраст, ще се ужасиш от мисълта, че може да живееш вечно.“
