Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е пет книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР, което се излъчва всяка неделя от 18,30 часа. Също така е автор и водещ на предаването “Дромомания” по здравната телевизия Code Health - всяка събота от 17 часа. Тя публикува пътеписите си в своя сайт www.dromomania.bg
От рубриката “Пътуване” на вестник” Над 55” ще научавате за интересни места по света и как да пътувате по-евтино и безопасно.


Какво е да слушаш на живо Андреа Бочели в родния му град Лаятико, ако не приключение? При това подправено с малко дъжд, глътка от виното на тенора и дъхоспиращ тоскански пейзаж. С радост ще ви разкажа от първо лице. Но първо малко история. 

Общинската управа преди двайсетина години прегръща идеята на певеца да създаде огромен амфитеатър за 10 хиляди души. Там най-известният местен жител поема два ангажимента - да е почетен председател на театъра и да гастролира всяка година в него в две вечери през лятото. В останалото време на поляната, заобиколена от кипариси, цари тишина. Оттам и името Театро дел силенцио. Е, Андреа финансира и част от проекта, а на сцената с него пеят само близки на сърцето му хора. Така се ражда “Бочели и приятели”, като всяка година темата, обединяваща изпълненията, е различна. Както и участващите музиканти.

Началото е през 2006 г., когато на сцената певецът е заедно с Италианския филхармоничен оркестър под диригентството на Марчело Рота. Второто издание, през 2007 г., става знаменателно с отменената репетиция заради много силните ветрове предишния ден, и с гостуването на 14-кратния носител на Grammy Дейвид Фостър. Саксофонистът Kenny G е в своя абсолютен апогей, а в края на представлението Сара Брайтман и Андреа Бочели буквално разплакват от възторг публиката с Time to Say Goodbye.

Две години по-късно гост тук е Пласидо Доминго, който изпълнява в дует с домакина Nessum Dorma от Тоска на Пучини! В следващите години заедно с Бочели на сцената излизат Катрин Дженкинс, Хосе Карерас, Дзукеро, а Джина Лолобриджида подарява бронзова скулптура на “душевадеца Андреа” на градчето в деня преди концерта на 2010 г.

Форматът на музикалните вечери в Лаятико също е според изпитаната традиция: половината от програмата да е с откъси от опери, а останалата част - от популярни песни. И тази година замисълът бе такъв, обаче времето преобърна програмата в полза на публиката. 

Ковидът малко е прекроил продажбата на билети, която е само онлайн, но на уречената дата от Сиена, Пиза, Сан Джиминиано и Флоренция тръгват хиляди автомобили. Макар шосетата в тази част на Тоскана да са двулентови, предвкусвайки пиршеството за душата, никой не нервничи в километричните задръствания. Организацията също спомага за доброто настроение. Доброволци и полицаи насочват онези, които нямат разпечатани билети към усмихнати момичета, които чевръсто намират точния плик със заветния документ.

Други ориентират автомобилите към двата огромни паркинга. Трети мерят температурата на влизащата публика. Атмосферата в театъра е приятелска и отпускаща. Между редовете има достатъчно място за санитарната дистанция. Десетки химически тоалетни откликват на съответната нужда, а приветливи капанчета продават от виното, произведено от брата на Бочели, местен сладолед, спечелил световното за десерти през 2009 година, и изстудена диня. 

Сцената е декорирана с фигури на герои от опери и златно дърво, което според въображението на архитекта Алберто Барталини може да бъде и фонтан на младостта. Защото темата на петнайсетия пореден концерт е “Мистерията на красотата”. 

Мястото за театъра е избрано неслучайно на хълм, за да се разгърне златистият пейзаж на полята на Тоскана. Архитектите създават и изкуствено езеро, което придобива приказен вид от магията на музиката. Както чувате, целунат е всеки детайл, но дори Бочели не може да заповядва на времето. Тъкмо музикантите под палката на Стивън Меркурио довършиха увертюрата и започна да ръми.

Логично бе да предпазят инструментите си и напуснаха тичешком. С надеждата дъждът да се смили, Андреа покани на сцената жена си Вероника, която се представи като неговия най-добър приятел. А запознати биха добавили и талантлив мениджър, превърнал марката “Бочели” в милионна империя. Дългоногата дама разказа за добрите дела на фондацията им, а в първите редове на публиката ревностно ръкопляскаха щедрите и състоятелни хора, платили по 1500 евро за честта към концерта да получат и задушевна вечеря с маестрото. Приходите отиват за вода, храна и образование за децата на Африка. Ръмежът се оттегли, за да отстъпи място на сцената на самия Бочели и хващащия за сърцето баритон Джанфранко Монтресор. 

Гонитбата с дъжда завърши в полза на природната стихия, но тенорът предпочете да отдаде дължимото уважение на публиката, стекла се от цял свят. Арията “Ла донна е мобиле” се преплете с песни на “Рики е Повери” и “Бийтълс”. Емоционалната кулминация настъпи, когато певецът покани на сцената 9-годишната си дъщеричка Вирджиния и заедно изпяха песента на Ленард Коен “Алилуя”. 

Моето лично откритие бе изключително атрактивната Аяна Уитър Джонсън, която свири виртуозно на чело, а гласът й звучи като наситено продължение на инструмента. Сопраните Франческа Майончи и Клара Барбиер Серано откликнаха на импровизацията да пеят без съпровод на оркестър.

А за финал “Несум Дорма” на Андреа Бочели изтърси капките дъжд от кипарисите със стихийната си мощ. Оказа се, че нещастието да те вали дъжд в една от двете нощи от годината, когато прочутият тенор пее в родното си място, е не зла прокоба, а късмет. Защото чухме много повече Бочели в съставената между капките чисто нова програма. 

Магдалена ГИГОВА