Данчо Караджов на 70 г.: Не мога да се откажа да пея, дано Бог ме вземе от сцената!

Фронтменът на емблематичната група “Сигнал” Йордан Караджов закръгли 70 лета. Баща му е бивш боксьор от отбора на “Славия”, но също така е пеел в хор “Кавал”, така че първият допир на Данчо с музиката бил край татко му. Бъдещият музикант завършил техникум по художествени занаяти, но там слушали в захлас “Бийтълс” и “Ролинг Стоунс” апокрифно, както той се изразява.

След това започнали да се събират момчетата от съседни махали - да правят първите групи. Между 1969 и 1971 г. бил в група “Кенари” към читалище “Светлина”. По-късно Румен Спасов, който впоследствие става един от основателите на “Сигнал”, играе важна роля в неговата кариера като изпълнител. 

“През 1971 г. Румен дойде вкъщи да ме покани да свиря в “Златни струни”. Там бях певец осем години”, споделя с благодарност Данчо Караджов. Първият му запис е на песента “Дилмано, Дилберо” от 1972 г. Караджов е вокалист на “Сигнал” от самото създаване на групата и е композитор на повечето им песни. Едни от най-известните им хитове са “Да те жадувам”, “Мина и Лора”, “Сляп ден” и култовата “Сбогом”.

“Моята детска мечта се е сбъднала. Бях малък и майка ми и баща ми купиха един телевизор - първият телевизор “Опера”. Той беше с много малък екран, връща се в спомените Данчо. - И един ден съм застанал с китарата срещу него. А той не работи, само се отразява моята сянка. Виждам се в екрана с китарата и си казвам: “Дали някога ще бъда от другата страна с китарата - да пея и да свиря, дали ще ме дадат някога по телевизията. Бил съм на 10 - 11 години. И ето, ако това пожелание е било мечта, се е сбъднала. 

Може би някой ден ще почувствам нужда да се върна към рисуването например,но засега нямам такива намерения. Чувствам се прекрасно и в същото време задължаващо. Защото по-старите фенове са се отдали на теб от самото начало, но те със сигурност знаят какво да очакват от теб”. 

Кариерата на Данчо е неизменно свързана със съпругата му. Силна ученическа любов от над 50 години събира Йордан с половинката му Мариана. Заради нея подозрителният й в началото баща вади пушката да гърми по бъдещия си зет, но любовта на младите побеждава. Началото Данчо си спомня като ден днешен: “Видях я на 2 август 1970 г. в Ахтопол”. 

В съня си написва песен, която й посвещава 

След време й подарява и “Луда нощ” от албума “Сигналистика”. Мариана пътува с него по концерти, когато ревнивият й татко позволява. Но Данчо му доказва, че може да му има доверие. Става след драматична развръзка между двамата. Бай Иван е ловец, има браунинг. Една вечер влюбените гълъбчета закъсняват и Данчо я изпраща до тарабите на оградата.

Баща й е гневен, излиза с браунинга и вика: “Сега ще те застрелям, копеле французко”. Французко, защото бабата на Данчо е македонка и имала право 4 пъти годишно да ходи в Сърбия при родата. И оттам носела на внуците страхотни дрехи - готини якета, високи чепици. Любовта надделява и сватбата е решена. На турнетата жена му е неотлъчно със “Сигнал”. 

“Мариана от самото начало повярва в способностите ми, така е до ден днешен. Някой ще рече: “Абе, тия не си ли омръзнаха?”. Не сме!”, казва фронтменът на “Сигнал”. И уверява, че двамата не са имали конфликт, след който някой да си хване шапката и да си тръгне. “Нейното отношение към мен и децата е постоянна величина - не дава косъм да падне върху тях.

Нямам коса поради други причини”, смее се Караджов и признава, че от кухнята до музиката жена му е първа цигулка. Защото тя е и първият слушател на всяка негова песен. И е добър критик. “Когато се затворя в стаята с китарите и започна леко да мрънкам със струните, ме усеща: “Пак ли мислиш нова песен?”. 

Той държи винаги включен касетофон за записване на мигновени идеи. “Отстрани Мариана има много трезв поглед към нещата, които правя, и ми помага да изчистя визията си”.

През годините Мариана е и личният шивач на музиканта.

То бяха мундири, лампази... 

“Споделям какво искам, тя го рисува и после ушива. Имаше предпоставките да стане голям моделиер, но се отдаде на семейството, за което съм й благодарен”, признава съпругът. “Тя дотолкова ме познава, че само при едно по-тежко мигване с клепача съм й ясен. Вярно, опитва се винаги да ме предпазва от голямата любов към хората и от привързаността ми към работата, но не от ревност, а защото това ми отнема много енергия. 

Изумявало ме е винаги качеството й да прецени за 5 минути човека срещу нея. И почти никога не е грешила. Понякога се дразня от този факт, но тя ми казва: Почакай и ще видиш. И се оказва права. Голям психолог. Обичам я, моята Мариана. Идвало ми е понякога и от сцената да изкрещя и да й се обясня. Но такава емоция е трябвало да проявя като по-млад. Сега жена ми и без думи ме разбира.”

Като автор Данчо признава, че най-много обича баладите

“Там един певец наистина би могъл да разкрие качествата си като изпълнител. Не бих казал, че имам любима песен. Имам късмета да работя точно това, което искам. Значи имам късмет, нали! 

През 1990 г. бях отчаян от всичко, което ставаше в държавата, че нямах сили да си помисля, че трябва да продължавам да се занимавам с музика. 

Един ден си седях вкъщи и слушах някакво радио, сигурно е било “Хоризонт”, когато пуснаха едно наше парче - “Скъп спомен мой”. Все едно някой ме взриви! Скочих от стола, усилих радиото докрай, жена ми нещо правеше в кухнята, но дойде, застана на вратата и каза: “Ти ли ще се откажеш от това?”. С тези думи тя успя да ми вдъхне кураж. 

Има едно парче, което много хора го харесват, не знам дали е толкова известно. Казва се “Луда нощ” от албума “Сигналистика”, който излезе през 1999 г. 

Текстът му е много необуздан, човек с малко повече фантазия ще си представи доста образно за какво става въпрос. 
Там за първи път написах “На съпругата ми Мариана”, а тя ми каза: “Като те слушам какво пееш, не знам дали сме имали толкова луди нощи!”. Отговорих: “Добре де, с кой съм бил! Така се шегуваме... Музиката и любовта - хубаво звучи!”

Подготви Поли БОЯНОВА