След последните промени на Закона за мерките срещу изпирането на пари адвокатите ще трябва да пренебрегват изрично гарантираната от българското законодателство и международното право неприкосновеност на отношенията с клиентите си и да ги издават на службите, ако узнаят или се усъмнят, че те притежават незаконно придобити средства или са извършили незаконни сделки. ДАНС от своя страна разписа критерии за това кой е "съмнителен клиент" и кога защитниците са длъжни да пишат доноси.
Това на практика регламентират последните промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), приети през юли на второ четене от парламента, припомня Mediapool. Счетоводителите и нотариусите също са принудени да поддържат "топла" връзка със службите.
Няколко месеца по-късно ДАНС публикуват на сайта си "Вътрешни правила по ЗМИП" и "Критерии за разкриване на съмнителни сделки, операции и клиенти от лица, които по занятие извършват правни консултации", които поставят в тотално противоречие адвокатите. От една страна те биха се озовали без права, ако издадат уличаваща информация за техен клиент, а от друга - могат да бъдат разработвани от службите, ако не го направят.
Въпросните критерии на практика вменяват буквално доноснически функции на юристите, като авторите на документа се осланят на чисто субективните възприятия на всеки защитник и го задължават да сезира ДАНС и МВР дори и при елементарни съмнения за незаконна дейност на някого. Без да имат конкретни данни.
Пример за това е четвъртият критерий, според който "съмнителен клиент" е всеки човек с "очебийна демонстрация на свръхлукс - луксозни марки коли, дрехи, аксесоари, когато това е несъвместимо с декларираното финансово състояние и приходи". Имайте предвид, че легалните защитници нямат за задължение да правят обстойно проучване на данъчната история на клиентите си.
Донос трябва да бъде пуснат и за всеки, който предлага да плати "изключително много за услуги, чиято нормална стойност е по-ниска". Все пак е направено уточнението, че този текст не визира случаите, в които е получен сериозен хонорар за успешно упражнена защита в съда, например.
Критериите включват и далеч по-общи казуси, които зависят единствено и само от субективната преценка на всеки човек, като: "Клиенти, осъществяващи делови отношения или търсещи услуги при необичайни или нетрадиционни обстоятелства (преценено въз основа на всички обстоятелства, свързани с упълномощаването и представляването)."
За съмнителна сделка пък се приемат например "случаите, когато клиент е поискал услуги, за извършването на които адвокатът няма нужните експертни знания". Тук единственото дадено изключение е, "когато клиентът е пренасочен към лице, притежаващо необходимите знания, които му позволяват да дава консултации". Трябва да се докладва и за случаи, в които има бърза покупко-продажба на едни и същи недвижими имоти от клиент, особено ако са придобити на ниска цена и продадени с голяма печалба.
Същото е положението и ако има необяснимо делегиране на правомощия от клиента чрез използването на пълномощно, смесени бордове и представителни офиси. Съмнителна е и операция, в която се "предвиждат неоснователно високи разходи за изследвания, разработки, маркетинг или реклама".
"Това въобще нарушава цялата идея за справедливо правосъдие и демокрация", коментира пред Mediapool Николай Хаджигенов от Софийската адвокатска колегия. По думите му въпросните критерии засягат буквално цялата му дейност като юрист. Хаджигенов добави, че в понеделник е изпратил писмо до Висшия адвокатски съвет (ВАС), в което моли съвета да вземе отношение по идеите на ДАНС.
