Дарение ли? Ти си луд! Така казал близък приятел на историка  д-р Георги Генов  от БАН, когато разбрал за намерението му, че е тръгнал да дарява едни скъпи неща на Националната библиотека и не само...

-Какво съдържа вашето най-ново дарение?
- Настоящото дарение се състои от рядък екземпляр от единствената стихосбирка на Христо Ботев и Стефан Стамболов, издадена в Букурещ през 1875 година , както и  българско списание „Денница” издавано от Патриарха на българската литература –Вазов.  


Единствената стихосбирка на Ботев и Стамболов издадена в Букурещ в 1875 г

Бих се радвал да намери място в изложбата послучай 170 години на Иван Вазов.

Имам ги от своя дядо  – Янко Долапчиев от Варна . Бил е крупен търговец и се е занимавал с продажба на вино и грозде в България и Румъния. Бидейки епитроп на църквата в гр. Галата и много културен човек е събрал богата библиотека, включваща освен български книги и много издания от Букурещ и Браила.  

Докосвал съм се с трепет и преклонение до  стихосбирката на Ботьов и Стамболов  и списанието „Денница”  от 1891 година. Пазил съм ги с обич и нежност.


Литературно списание Денница” под редакцията на Иван Вазов от 1891 г

В „Денница” са публикувани за първи път някои от произведенията на Патриарха на българската литература , там се печатат творби на Петко Славейков, Иречек, Стоян Михайловски.

- Значи все още   има личности като вас, които даряват опазени исторически реликви в рода си. Защото фрапиращи  примери с дарения на известни творци,  които потъват в безхаберие,  говорят против даренията. Особено потрисащ е примерът  с къщата на художника-карикатурист Александър Божинов отпреди 43 години.  Няма дори  копие от описа на Държавната комисия направен в къщата му, с изброени 11 хиляди ескспонати:  картини, исторически документи, архиви, огромна библиотека на семейство Божинови- баща, син и снаха. Такива факти едва ли насърчават към подобни  жестове?
- Сигурно е така. Но аз мисля наобратно.

Колкото повече хора дарят реликви, ценни културни находки достигнали до тях, толкова повече и други ще се вдъхновят. Имаме огромна нужда от това в тези нелеки години. Културното ни ниво има нужда от това. Превърнах даренията си в  лична традиция заради най-хубавия празник, който от малък съм празнувал със своите родители - 24 май.

Тук ще добавя, че преди години дарение на д-р Георги Генов  за Столична община съдържаше:  колекция от 9 икони и картини на стари български майстори – Захари Зограф, Станислав Доспевски, Николай Павлович, Георги Данчов-Зографина, Никола Образописов, проф. Васил Захариев и Монах Филарет.

Към тях  три  безценни книги – първото българско списание „Любословие” от 1844 г. на Константин Фотинов, който студентите по журналистика изучават в Университета,  „Историята на българите” от Юрий Венелин – 1848 г., в превод на Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев) и стихосбирката „Сурвакня” на Петко Рачов Славейков от 1878 г.  

Нека друг пресмята  паричната им стойност. За Генов те имат безценна духовна стойност.

През годините историкът  е подпомагал финансово, доколкото му е по силите, възстановяването и реставрацията на Роженския манастир,  дарявал е  български книги от Охрид и Струмица на Народната библиотека. По време на специализацията си в САЩ е подкрепял с книги тамошните православни църковни общности.

Автор и издател е на петтомника „Православна църква на българите в Америка”. Инициира благотворителни кампании за българските читалища не само в България, но и в българските общности зад граница – Македония, САЩ  и Канада. В края на миналата година е дарил пари за създаване на графичен кабинет  за литография със съответната техника в училището по изкуствата „Панайот Пипков”, за да имат своя самостоятелна творческа база.  

Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ