Оказва ли кризата влияние върху това колко даряват хората? На тoзи и още въпроси свързани с благотворителността отговoри Илияна Николова, изпълнителен директор на Фондация „Работилница за граждански инициативи”. Фондацията раздаде на 1 юли 2010 за пети пореден път годишните награди „Заедно” за най-добра благотворителна кампания.
„Еднозначен отговор на въпроса „Даряват ли хората по време на криза” не може да бъде даден. Има разлика между това кой дарява. В България има както индивидуално, така и корпоративно дарителство. Когато говорим за компаниите, кризата неизменно оказва влияние и обемите на дарителството намаляват. Що се отнася до хората, когато става въпрос за спасяване на човешки живот, те продължават да даряват независимо от финансовото си положение.
В по-голямата част от времето хората даряват за спасяване на човешки живот, а дарителството всъщност не отменя ангажимента на държавата, най-вече по отношение на тяхното здраве. Частната инициатова е важна, когато се решават проблеми на хората, но не свързани с тяхното здраве.
В България има 3 различни нива на данъчни облекчения за дарения- 10%, които отиват в граждански организации, 15 %, които отиват в организации, свързани с развитието на културата, т.е. ако си меценат и имаш регистрация в т.нар. регистър на меценатите в Министерството на културата и един трети доста неравнопоставен процент – 50 %, когато се дарява на три държавни фонда – фондът за лечение на деца, фондът за ин витро оплождане и фондът за трансплантации.
Обикновено дарителството не се свързва с държавата и дарение в полза на държавата е втори вид данък. Така че всеки би трябвало да си помисли какъв е смисълът на тези 50 % облекчение, още повече при съществуващ 10 % корпоративен данък, т.е какъв е интересът на някой да дари 50 % от печалбата си.”
На въпроса има ли в България професия фъндрейзър, Илияна Николова отговори: „Тази професия се практикува както в Европейския съюз, така и в САЩ и е много ясно регламентирана. В България доколкото има такива хора, то те са свързани с бизнеса и с продуцентски инициативи. Със сигурност рано или късно такава професия ще има и в България.”
По отношение на това какъв процент от стойността на смс-ите отива за лечение, Николова поясни, че обикновено смс-ите са на стойност 1 лв. без ДДС, т.е. 1.20 се таксуват дарителите. „Тези 20 ст. със сигурност отиват в държавата като ДДС. От левчето, което се дарява е въпрос на договорка между този, който държи правата и всички оператори, които са по веригата. Могат да са 50 ст, могат да са и 80 ст. в зависимост от това каква е уговорката. Смс дарителството в България, като че ли от целия Европейски съюз е най-популярно, поради простата причина, че е най-лесно. Смс-ът разчита на голям обем дарения, голяма аудитория и поради тази причина повечето медии са по някакъв начин свързани с партньорство в такива инициативи. Очевидно щом има толкова много кампании, има нужда от тях. Държавата обаче понякога има избирателно отношение по това на кого да освободи 20-те процента ДДС и на кого не, и най-лошото е , че това не зависи от някакви обективни критерии, а по-скоро от възможността да стигнеш до нивото на което да ти разрешат, което обикновено означава Министър-председател, доколкото имаме наблюдения от това, което се е случвало. Аз смятам, че това е нещо, което трябва да се развива в България, защото индивидуалното дарителство е това, което е в основата му. Навсякъде по света има примери за богати хора, които даряват, но освен дарителството на филантропите, то трябва да се практикува и от гражданите, когато говорим за едно солидарно общество, а смс-ите са израз на една такава солидарност.
Относно „Българската Коледа” мисля, че властта се опитва да решава проблеми, които държавата трябва да разреши. Не говорим само за лечението, а и за апаратура. Не ние трябва да даряваме средства за закупуването на апаратура, това би трябвало всички да знаем, че е ангажимент на държавата и това за нас е в някаква степен втори вид данък. Ако ние като граждани на страната си плащаме данъците и държавата е определила 10 процента в случая, то от тях трябва да има достатъчно за това държавата да се погрижи за своите инцтитуции, най-вече в сферата на здравеопазването.”
/БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
