Има един много опасен момент за всяка демокрация. Не когато избухне скандал. Скандалите са нормална част от политиката. Опасното започва тогава, когато вместо да проверяват скандала, институциите започнат да проверяват как да спасят човека с власт в центъра на скандала.
Последните седмици около вътрешния министър Иван Демерджиев сякаш показват именно подобна тенденция. След серията разкрития около незаконното използване на международната система PNR, след въпросите за законността на събирането и публичното огласяване на данни за пътуванията на лидера на ДПС Делян Пеевски, след противоречията между публичните твърдения на министъра и представените впоследствие официални документи, общественото внимание постепенно започна да се измества към самия Демерджиев и аферите, в които се оказа забъркан. Точно тогава на сцената излезе друга държавна институция.
НАП и политическият пиар
Вместо обществото да научи дали ще бъдат проверени сигналите за имотните сделки, данъчните аспекти и декларирането на имущество, Националната агенция за приходите изненадващо свика извънреден брифинг. Не за да обяви нова ревизия. Не за да съобщи започваща проверка. А за да разкаже за ревизия, приключила година и половина по-рано. Самият факт показва, че явно никой няма намерение дори само за пред публиката да проверява имотните афери на Демерджиев. Явно от притеснение, че няма как да се обясни необяснимия произход на средствата, с които са закупени общо 411 имота, неприсъстващи в публичните декларации на министъра.
Реакцията или по-скоро липсата на действия от страна на НАП обаче поражда един много сериозен въпрос. От кога националната агенция по приходите е започнала да играе ролята на кризисен PR отдел на действащ министър? През годините агенцията е извършвала хиляди ревизии на публични личности, бизнесмени, депутати и министри. Почти никога резултатите не са били обявявани чрез специални извънредни изявления. Камо ли само ден след обявяването на поискана проверка. Защо точно сега? И защо точно за действащ министър, попаднал в центъра на няколко тежки обществени скандала?
Старият модел – институция след институция
Случаят вече трудно изглежда като изолиран. Първо обществото наблюдаваше как МВР използва информация, събрана по проверки на полетите на политически опонент, което предизвика сериозен спор за законността на достъпа до системата PNR. След това последваха официални документи от българските власти, от турските власти и публични изявления на бившия вътрешен министър Емил Дечев, които поставиха под съмнение част от публичните твърдения, направени от министъра. После се появиха сигнали за имуществото на Демерджиев. И почти веднага след тях НАП излезе публично да обяснява защо предишна ревизия не била открила нарушения. Не прокуратурата. Не съдът. НАП! Така постепенно започва да се създава впечатлението, че институциите не просто работят по собствените си компетентности, а реагират така, че да тушират политическите щети.
В една правова държава институциите проверяват фактите. Не хората. Не политическите им удобства. Не рейтинга им. А фактите. Когато обаче една институция започне да обяснява защо даден министър няма проблем още преди обществото да е получило отговор на новите въпроси, неизбежно възниква усещането, че проверката започва да изпълнява друга функция. Да служи като щит.
Най-опасната употреба на властта
Политическата власт винаги е изкушена да използва държавния апарат. Историята показва, че това рядко започва с груби репресии. По-често започва много по-незабележимо. Една институция започва да говори вместо министъра. Друга започва да обяснява вместо прокуратурата. Трета започва да произвежда публични оправдания. И постепенно границата между държавата и политическата власт започва да изчезва.
Видно е, че Демерджиев е потънал в афери, за които съвсем скоро ще му се наложи да отговаря.
Рискът от личното ползване на институциите е и още един-че обществото започва да губи увереност, че институциите действат еднакво към всички. А именно това е същността на правовата държава. Защото данъчната администрация не съществува, за да подобрява публичния образ на управляващите. МВР не съществува, за да участва в политически скандали, родени от министъра. Всяка институция има една задача – да служи на закона. И в момента, в който започне да изглежда така, сякаш служи на конкретен властимащ, най-голямата жертва вече не е опозицията. Най-голямата жертва е доверието в самата държава и нейните граждани.
