Добре е сега, в събота и неделя, във всички градове хората да заведат децата си на местата, свързани с Левски - паметници или къщи и скривалища, в които той наистина е бил, и да им обяснят защо той е важен и трябва да се уважава. Така децата ще научат кой е Васил Левски и защо му дължим уважение. Така вместо да се чудят къде да отидат в двата почивни дни, които свикнахме да наричаме уикенд, вместо да ходят с децата в мола, нека родителите да отидат до местата, свързани с живота на Апостола. Още повече, че сега ще отбележим 140 години от гибелта на Васил Левски, а младите трябва да знаят кой е той.
Добре е, че се отваря Шенген и за нас. Но е много е важно в Шенген като какви ще пътуваме, дали ще бъдем хора с ценности и изградено устойчиво национално съзнание или просто ползватели на услуги. И затова голямата роля е на семейството.
Подигравката с български символи и разпространението на снимки с неприлични жестове сред тийнейджърите се превръща в тенденция. Но здравата личност е невъзможна без национална идентификация. Не мога да си представя, че някой французин ще се подиграе с Наполеон или турчин - с Кемал Ататюрк.
Да вземем например как се преподава за Левски в училище. Не само за него, но и за много други важни исторически личности се говори по изключително скучен и сух начин. Така учениците не могат да вникнат в същността на въпроса. В повечето случаи те изобщо не могат да разберат защо е важен Левски.
Затова сме свидетели и на тези прояви като неприлични снимки във „Фейсбук” пред паметници на бележитите българи. И не може да става дума за преиграване.
Учениците, младите хора се бунтуват. Това е техният спонтанен, присъщ на възрастта бунт за това, че не можем да им организираме така живота, че те да подредят ценностите си. Отговорността за това, у подрастващите да се изгради национално самосъзнание и ценностна система, е на родителите.
От много време насам с мои колеги се опитваме да кажем на обществото, че на социалната сцена има съвсем ново поколение. Става въпрос за родените след 1985 година. Тези деца израснаха по-скоро във виртуална среда, отколкото в реалния живот. Времето им минава пред компютрите и телевизорите. От там почерпиха ценностната си система и поведенческите образци в различни ситуации. Само че ние, възрастните, не правим нищо, за да променим общуването с децата си. Така не им помагаме и процесите могат да ги направят безсилни да се справят със ситуациите около себе си.
Голяма част от българските семейства са загубили способността си да въздействат върху своите деца. Това показва, че реално те не функционират като семейства. Причината е, че моделът на формиране на новото поколение е друг. Затова не виждам друг фактор освен училището. То не е място само за придобиване на образователна подготовка, а на цялостно личностно развитие. Виждате обаче, че много бавно се случват промените в тази среда.
ЛИЧНО МНЕНИЕ НА ПСИХОЛОГА ХРИСТО МОНОВ, В. "МОНИТОР"
