Неподходящ дрескод остави без заплата пловдивския депутат от последния и най-кратък парламент Манол Пейков. За това съобщи самият той в профила си във фейсбук, пише "Марица". 

Вчера народният избраник от "Демократична България" бил път до София, за да си получи майския остатък от депутатската заплата. Опитът му да се опаричи обаче ударил на камък, защото пловдивчанинът не бил допуснат в сградата на Народното събрание.



Препъникамък за влизането му се оказал фактът, че Пейков бил дошъл в люлката на законодателната власт по къси панталони. А това, според етикета на парламента, не било разрешено.

Ето изповедта на народния избраник от Пловдив:

На вашия добър приятел и бивш депутат (на снимката) днес му отказаха достъп до сградата на Народното събрание (също бивша, но действаща в административна функция) – където трябваше лично да си получи майския остатък от заплатата, заради което пък той чинно донесе телесната и интелектуалната си маса от Пловдив до София.

Причината не е в изтеклата ми депутатска карта – както някои навярно биха предположили. А в това, че бил з а б р а н е н достъпът до сградата по къси панталони. Един вид – неприлично било. Етикет някакъв имало.

Охраняващият полицай първо ми отказа, после се размисли, обади се на шефа си някъде горе (чест му прави, че поне това опита). Но той също к а т е г о р и ч н о отказа.

И толкоз. Демек ако искаш заплата – удължавай панталона.

С което ме хвърли в тотален смут. Имал съм какви ли не мисли по адрес на българския парламент, но никога не съм го възприемал като религиозна институция.

И сега седя отпред и се чудя: какво щеше да се случи, ако бях арабски принц или крал на Екваториална Гвинея, и се бях появил в роба или в традиционна носия? Щяха ли да ми осигурят достъп до тази свещена и дългокрачолеста сграда?...

Мисля си – съвсем сериозно при това – за следващото си посещение тук да си ушия един килт по шотландски маниер (ама от по-високопланинските, дето свършват над коляното), да туря една гайда под мишница (тракийска, без ручило) и да им заявя тържествено, че за моя древен източнорумелийски клан традиционното облекло е въпрос на чест и не подлежи на каквато и да е дискусия.

Да видим тогава чии аргументи ще надделеят.