Българската православна църква почита днес паметта на пророк Илия. Църковния празник е наречен от народа Илинден. Свети Илия се тачи от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей като един от двамата най-велики старозаветни мъже.
Илинден е един от празниците за предпазване от гръм и градушка. Съществува народно вярване, че св. Илия е покровител на небесните стихии и дъждовете. В народните представи той се разхожда по небето със златна колесница и търси да убие ламята, която пасе житата. Той хвърля по нея огнени стрели, при което се получават гръмотевицата и светкавицата. Когато пък има светкавица без гръм, това е огън, който излиза от ноздрите на конете, впрегнати в колесницата му. На празника се коли курбан - най-стария петел. В планинските райони на Южна България Илинден се чества много тържествено. Устройват се и селски сборове и общоселски курбани, като в жертва се принася бик (овен, вол). Този ден е избран за патронен празник на кожарите, кожухарите, самарджиите и керемидарите.
Описанията на св. Илия (ІХв.пр.Хр.) в Стария завет го представят като аскет скитник и последовател на единния Бог. Централен момент в биографията на светеца е предизвиканото от него "двуборство" между Йехова и Ваал. Илия предрича на израилския цар Ахав голяма суша. След поднасяне на жертва и молба от страна на св. Илия за изпращане "свише" огън, събраният народ пада на колене и признава за единствен свой бог Йехова, след което Бог изпраща дъжд. По-нататък пророчеството е, че Елисей ще срещне св. Илия и ще стане негов последовател, а Илия след смъртта си ще се възнесе на небето с огнена колесница, теглена от четири коня. Затова в иконографията той е рисуван по този начин.

На този ден се спазва строго забраната за работа. Трапезата се прикадява от най-възрастния член на семейството. На самия празник се прави молебен за дъжд и плодородие. Именници са Илия, Илиян, Илияна, Илко, Илка. /БЛИЦ