Според една от легендите Св. Нестор промушил с копие корема на боеца Лий и оттам изскочили за първи път мишките. Друга легенда пък казва, че мишките се пръкнали на белия свят от самия дявол, когато влязъл в църква и помирисал тамян.
По традиция на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга жена я питала "Какво правиш?", "Мажа очите и устата на мишките", отговаряла тя три пъти, като при всяка магия. На Мишкин ден жените не бивало да шият, за  да не ядат мишките посевите с острите си зъби. В някои краища на България на този празник се приготвя обредна пита за мишките.

Още преди да бъде изпечена, я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да не ядат мишките хляба на хората. На други места пък, ако имало много мишки в селото, правили „Мишкина сватба” . В нея ритуално две жени (единствени с две еднакви имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка, накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница.

За предпазване от мишки се извършват и съблюдават строго редица обреди и забрани, най-вече е забранено да се говори за мишки от жените. Най-старата жена замазва с тор или кал огнището или пода на зимника, като изрича заклинания. Жените не трябва да използуват остри предмети ­ да режат с нож или с ножица, да плетат с куки и шият с игли, да месят хляб, за да не косят мишките дрехите и посевите с острите си зъби.

В някои райони правят Мишкина сватба, като с този символичен магически акт се цели да се премахне опасността от вредните гризачи. Според нар. легенда мишките излезли от корема на един езичник, когото св. Нестор успял да победи при една битка, а друго предание разказва, че всички гадини ­ мишки, змии и къртици, излезли от тялото на дявола, който се пръснал, след като помирисал тамян.