И в новата си книга “Тежко болни водиха войната” лекарят публицист Тотко Найденов за пръв път, вероятно в цялата наша и европейска документалистика, обвързва решенията на държавниците с тяхното здравословно и психично състояние. Описани са малко известни факти за проблемите на Ленин, Троцки, Сталин, Хитлер, Гьоринг, Химлер, Чърчил, Рузвелт, Мусолини, както и на десетки масови убийци.
- Цялата книга е стон по ужасите на миналото и тревога за бъдещето на обезумялото самоубиващо се човечество.
Доктор Найденов, предупреждавате читателите си, че най-новата ви книга е страшна. Защо? 

- Написах тези страници по повод 80-ата годишнина от обявяването на Втората световна война. Тя разкрива ужасни данни за хората, които са решавали съдбите и живота на милиони.

- Какво открихте за здравето на Бащата на народите?

- Сталин никога не си сваля ботушите и не си събува чорапите, може би за да не се вижда дяволското срастване на втория и третия пръст на левия му крак. 

Рядко се къпе, не си мие пожълтелите от тютюна зъби 

Изпитва панически страх от зъболекари. Затова и не се усмихва. Не се съблича пред никого. Само няколко лекари знаят, че има псориазис. 

Втората му съпруга Надежда е дъщеря на приятеля му Сергей Алилуев. Освободен от каторга, Йосиф отива в Баку. Съпругата на Сергей, палавницата Олга Евгениевна, приема прекалено всеотдайно госта. Дъщеричката й Надежда се ражда точно 9 месеца по-късно.

Затова и до днес историците си блъскат главите над загадката: дали тя не е както съпруга, така и дъщеря на Сталин.

- Пишете, че след нападението на Германия Вождът е бил много притеснен и уплашен и дори се е крил с дни. Но все пак той побеждава. Какво се случва после?

- След войната Сталин е преизтощен от напрежението, нездравословния живот, запоите, пушенето. Все по-лесно се изморява, забравя имената на сътрудниците си, постоянно е в лошо настроение, явни признаци на атеросклероза и хипертонични кризи. Изключително мнителен.

Говори за евентуалното си оттегляне и наблюдава как в политбюро подскачат: “Няма друг, освен вас, Йосиф Висарионович.” 

Два месеца преди да издъхне, Стопанина разгръща бясна кампания срещу лекари евреи. Повод му дава клеветническото писмо на някоя си д-р Мария Тимощук, която обвинява знаменитите си колеги, че са уморили масовия убиец Андрей Жданов.

В навечерието на скалъпения процес, вечерта на 5 март 1953 г. обаче, Вождът умира от обширен хеморагичен инсулт. Мозъкът му е болен и изхабен. Фаталният край е неизбежна последица от дългогодишната, нелекувана хипертония. След смъртта му делото срещу “убийците в бели престилки” е прекратено, а на докторката доносничка отнемат ордена.

Дори и мъртъв, Бащата на народите продължава да сее смърт 

Два милиона идват, за да се поклонят пред вкочаненото му тяло. Петстотин от тях са смазани, задушени и загиват.


Доктор Тотко Найденов

- Какво показаха проучванията ви за здравето на Хитлер? 

- Адолф Хитлер изпитва страх от всякакви болести, особено от рака. Ненавижда ваксините и забранява имунизирането на войниците си срещу тетанус, поради което хиляди измират на фронта.

Страх го е от бацилите и често си мие ръцете. Обича животните, става пълен вегетарианец, дори забранява използване на свинска мас в кухнята му. 

Фюрерът има тежко личностно разстройство - крещи и вие до несвяст, треперещ и цял облян в пот. Той е мегаломан и нарцис, вероятно поради ниския си ръст и липсата на образование. Има шизофренно поведение, отмъстителен е.

Най-желаният мъж в Германия е “сексуално извратен”, импотентен, с наклонности към садо-мазохизъм и копрофагия (задоволяване при изхождане на жените върху лицето му). Първата му любовница е Ангела (Гели) Раубал, дъщеря на заварената му полусестра Ангела.

Тя е на 13 години, когато започва връзката им. Преди да се самоубие, Ангела споделя с камериерката на хотела, че чичо й Адолф я кара да прави “странни и неописуеми неща”...

Хитлер се съблича пред 19-годишната филмова актриса Ренате Мюлер и я кара да го рита в слабините, стенейки: “Аз съм мръсен, бий ме, бий ме!”. Скоро тя пада от хотелската си стая в Берлин. От англичанката Уинфред Вагнер, племенница на любимия му композитор, Хитлер иска да го шиба с бич. 

Импотентност, съчетана с мазохизъм, инцест, педофилия, и - най-гнусната! - копрофагия: това представлява сексуалният живот на този побъркан невероятен световен злодей.

- Стигаме до британския премиер Уинстън Чърчил?

- Той е роден в седмия месец. Майка му - американката Джени Джероум, през цялото време на бременността лекомислено се забавлява - танцува по балове, ходи на лов. Веднъж пада от коня и ражда. С отрочето едва оцеляват. 

От младини недоносчето е алкохолизиран чревоугодник, на обед пресушава поне половин бутилка вино, след това гаврътва първото си уиски, последвано от бутилка шампанско.

Преди лягане изпива чаша коняк “Наполеон”. Когато е в настроение или на делова среща, предпочита руска водка с черен хайвер. Пафка по петдесетина пури дневно. Ясно, че е хипертоник с омазнен черен дроб, което е съчетано с обща атеросклероза. Цяло чудо е, че не развива цироза, която рано би го отмъкнала в гроба.

Чърчил често получава пристъпи на стенокардия (гръдна жаба). На 67 го връхлита инфаркт, но само след 48 часа, макар и блед и с олюляваща се походка, отива на прием. Вече в опозиция, получава първия си инсулт и онемява за кратко. Въпреки това отново става премиер.

Само 4 месеца по-късно, през февруари 1952 г., пак го връхлита мозъчен удар. Оттогава говори трудно, лесно забравя, противоречи си, губи мисълта и не може да я следва. През цялото време изпитва главоболие, явно дължащо се на мозъчна атеросклероза, по-леки исхемични инсулти и чести хипертонични кризи. Подава оставка на 80!

След пенсионирането му е сполетян от трети инсулт, последван от епилептични гърчове, но дори четвъртият не го отнася в гроба. 

Отдавна развалина, Чърчил не се отказва от пурите и алкохола

Издъхва на 91 години, но при един разумен живот би надхвърлил и стоте.

- Рузвелт също е от голямата тройка, която е решавала съдбата на човечеството. Какво знаем за него? 

- Той е юрист. На 39 години боледува от детски паралич и оттогава е неподвижен от кръста надолу. С Елинор има 5 деца.

Бракът им е пред разпад, когато тя намира в джоба му любовни писма от секретарката си Луси Мърсър. Вдига му скандал, но се споразумяват да запазят семейството, без да правят секс. Франклин продължава със свалките, а грозноватата Елинор скоро ще стане една от най-известните лесбийки в света. 

Въпреки изпитанията Рузвелт печели последователно цели четири президентски мандата. Постепенно обаче развива генерализирана атеросклероза и постоянна тежка хипертония плюс сърдечна недостатъчност и неизброимите микроинсулти.

Измъчва го и хроничният синузит. Личният му лекар д-р Рос Макинтайър притъпява болките, като директно въвежда кокаин в носната лигавица. Така, наблъскан с наркотик, към който вече е пристрастен, тонизираният американски президент бодро обявява война на Япония.

По време на битките преживява инфаркт. Страда и от бронхит, но въпреки това почти непрекъснато пуши. Силно се влошава и почеркът му - явен признак на засилваща се мозъчна склероза, множество микроинсулти и появил се Паркинсон.

Развива болестта на Алварес: рязка промяна на настроението, сънливост, лесна уморяемост, разконцентрираност, губене на мисълта и грешна самооценка. И този толкова болен човек е главнокомандващ на огромната американска армия. В това състояние обмисля да хвърли почти готовата атомна бомба над Берлин. 

На фаталната среща на тримата големи в Ялта Рузвелт е внасян и изнасян на ръце от своите охранители. Той отдавна не може да мисли разумно и да се съсредоточава. 

На 63 Рузвелт има излъчване на скорошен труп

Пуши цигара след цигара. Няма сили да държи десницата си, когато се здрависва, трябва да я подпира с лявата си ръка.

Често задрямва, не следи разговорите, които прекрояват света, не може да се съсредоточи, забравя темите. Не чете бележките, подавани му от Чърчил, който все повече беснее от пораженческото, глупаво и лековерно поведение на американския президент пред лукавия измамник Сталин.

На третата вечер Рузвелт развива хипертонична криза, кръвното му е 300/170!! При това положение подялбата на света ще бъде безпроблемна. Той е готов да даде Европа на Съветския съюз.

Вярва, че Сталин няма да се държи сурово, когато влезе там... Казва, че с него би се разбрал по-добре, отколкото с Чърчил, и е готов да работят заедно за един свят на демокрацията и мира. Това обаче се оказва пълна илюзия. 

Исак ГОЗЕС
/вестник "Над 55"/