Доц. Буруджиева с неочаквана прогноза какво правителство може да направи ГЕРБ

До свикването на новия парламент на 19 октомври партиите трябва да са наясно ще го бъде ли, ще има ли правителство, или ще видим само един церемониал, след което ще се разотидат да се готвят за нови избори. Това заяви политологът доц. Татяна Буруджиева в интервю за "Труд".

Според нея правителство на малцинството ще даде бонус на ГЕРБ, тъй като те ще са направили всичко възможно да не се отива на нови избори. А всички останали ще трябва да влязат в ролята на ИТН от последните избори. Ето какво още каза тя:

- Към нови предсрочни избори ли вървим, или има някакъв шанс да се състави правителство и какво би било то, доцент Буруджиева?
- Според мен единственото правителство, което се очертава като някаква възможност, е правителство на малцинството. Защото виждаме, че няма желание да се разберат партиите, които могат да направят мнозинство. Ако погледнем последните два избора ще видим, че горе-долу като над 50 процента възможност да съставят правителство имат ГЕРБ, ПП и ДБ. В предишния мандат за да избегнат сътрудничество с ГЕРБ, ПП направиха правителство, което не можа да оцелее. И сега отново са издълбани червени линии. Ако проследим заявките на партиите, фактически правителството може да бъде само на малцинството, с много ясна програма и с ясен хоризонт.

- Дали това обаче ще стане? Първият мандат ще получи ГЕРБ...
- Ако не стане с първия мандат на първата политическа сила, няма никакъв шанс да се случи по-нататък. Няма разлика в политиките и програмите на първите два партии и на ДБ. Така че няма никаква логика ако двете партии с по-нисък резултат не подкрепят усилията на ГЕРБ да направи правителство, ГЕРБ да ги подкрепи, ако те решат да правят кабинет. Защото това ще означава единствено битка за това кой ще е основният стожер в правителството и в този смисъл кой ще се занимава с финансовата част. Защото идват едни 12 милиарда. Видяхме, че в момента, в който Борисов се похвали, че в Брюксел е договорил 30 милиарда, т. е. по-висока сума от тази, която бе предвидена за България, започнаха много тежки ситуации за правителството му.

- Кой да сложи ръка върху тези милиарди? Известно е, че каквото и да ти говорят, става въпрос за пари, в случая - за много пари.
- Няма възможност да се слага ръка. Точно тези пари ще бъдат давани така, че да няма начин да се сложи ръка върху тях. Глупаво е да се пренебрегват интересите на българите. Защото възможността да се създаде парламент, който ще работи много кратко, с идеята да приеме поне бюджета и някакви много належащи закони, според мен е абсолютно не работеща, тъй като видяхме какво се случи с бюджета за тази година. Той беше приеман на два пъти и на два пъти се оказа бюджет на хартия. А бюджетът е инструмент да правиш политики, той не може сам по себе си да оправи нещата. И освен това, да се гласува новият бюджет за 2023 година, парламентът ще трябва да гласува нов заем, защото липсват едни милиарди, за да се изпълни бюджетът за тази година. Не мога да си представя как тези народни представители, които не могат да се разберат за управлението и за правителството, ще поемат да теглят нов заем вече при лихва седем процента. Така че парламентът или ще състави правителство, или няма да свърши никаква сериозна работа. Тезата, че един парламент може да функционира без да състави правителство, е много политологично погрешна. Защото функцията на парламента е да излъчи правителство. Иначе просто няма никакъв смисъл от неговото съществуване.

- А възможно ли е според вас сегашното служебно правителство да бъде припознато за редовно и да караме с него, каквито идеи се лансират? 
- И това не е възможно, защото въпреки частичните съвпадения по различни въпроси на президента с различни партии в различни моменти, не виждам да цари някакво стратегическо доверие към президента от страна на която и да било политическа партия, така че да дадат на президента своята власт, която гражданите са им дали. Не мога да си го представя като ход.

- Ако се стигне до трети мандат според вас кой ще има най-големи шансове да състави правителство? 
- Абсолютно никой. Това ще бъде, както му казваме в нашата наука, политическо инженерство. Все пак може да се създаде такова правителство, но де факто такава партия няма да бъде нито мандатоносител, нито ще носи отговорност. Тя ще бъде просто в ролята на един бушон, за да се решат проблемите на други партии. Такова едно правителство не би могло да се задържи и два месеца. Защото едно е да си мандатоносител и да съставиш правителство, друго е да имаш политическата власт и да носиш отговорност за управлението.

- Чуват се мнения, че ако ДБ подкрепи ГЕРБ, може да има стабилно правителство?
- Възможно е. Смятам, че дори правителство на малцинството може да получи парламентарна подкрепа и това е всъщност най-голямата сила на партиите, които не влизат в коалиция, но могат постоянно да контролират изпълнението на програмата на това правителство. Във всеки един момент могат да стопират неговите действия или пък да ги насърчат. Много неща не бяхме видели в България, може пък и това да го видим. Но това е вече едно изключително политическо майсторство и висш пилотаж доколко ще се правят париите и в опозиция, и ГЕРБ като мандатоносител на едно такова правителство, ако въобще го изберат. Защото правителство на малцинството означава политическата отговорност да се носи от партията, която го предлага, и се подкрепя заради програмата и действията от различни партии в парламента, но те не са в коалиция с управляващите.

- Колко време може да изкара едно правителство на малцинството?
- Такова правителство дава най-много бонус на ГЕРБ, ако се стигне до подкрепата му, тъй като те ще са направили всичко възможно да не се отива на нови избори. А всички останали ще трябва да влязат в ролята на ИТН от последните избори...

- Коя партия би спечелила, ако се стигне до нови избори, и коя или кои ще загубят? Ще спечели ли президентът?
- При всички положения партиите губят, защото няма да се получи нищо особено различно. Тъй като според мен това, което казаха българските избиратели и на тези, и на предходните избори, когато бе много повече очевидно желанието на българите да има правителство. Сега това го виждаме в социологическите сондажи. Два пъти повече са българите, които казаха на политиците „свършете си работата“. А тази работа е да се заемете с решаването на проблемите ни. Това е всъщност желанието на хората да има правителство. Имам чувството, че тях вече не ги интересува кой точно ще свърши тази работа, те искат просто някой да поеме отговорността и да почне да работи. За съжаление в България всяка смяна на правителството и всички избори блокират администрацията надолу по веригата и нейната работа - заради чистките, назначенията, уволненията настъпват едни времена, в които всеки в администрацията гледа да не направи грешка и в този смисъл този, който не работи, прави най-малко грешки.

- Разполага ли президентът с някакви лостове за съставяне на парламентарно правителство? Спомням си как Първанов състави навремето тройната коалиция...
- Този път ситуацията е много различна от ноември миналата година. Президентът използва възможностите си, които има. Това е забавянето на свикването на Народното събрание. Аз съм съгласна с хипотезата на колегите коментатори, че се дава шанс на партиите да си говорят доста сериозно предварително преди да отидат в пленарната зала. А не да гледаме сцените от няколкото последни парламента. Всъщност на 19 октомври ние би трябвало да видим парламент, в който политическите сили са с ясни позиции - ще работи ли той, ще има ли правителство или просто ще направят един церемониал и ще си отидат. Пак твърдя, че не е възможно дори и да приемат бюджет, той да проработи и да свърши работа на хората. Колкото свърши работа актуализацията. Ако си спомняте, беше много важно да има правителство и да работи парламентът, за да има актуализация. Е, нещо да виждаме от тази актуализация? Няма как да се случи.

- Вие добре познавате процесите в БСП, как ще коментирате сриването на партията под 10 процента на изборите, петото u място, бетонирането на Нинова въпреки тези плачевни резултати?
- Лидерът казва, че няма проблем, ръководството явно не вижда проблем. По принцип и на теория, и на практика е когато една партия се създава и организира е да си осигури електорална подкрепа. И оценките за състоянието на една партия от избори на избори се правят според броя на гласоподавателите за нея. Цифрите за състоянието на БСП са повече от показателни. Но уставът така е променен, че не може лесно да се свика конгрес на партията. Аз съм изумена, че започват да се прилагат двойни стандарти и в БСП. От една страна, когато ти трябва съдебната система за бухалка срещу чуждото мнение, тя може да бъде използвана. Но когато съдебната система иска от теб информация, това вече е политическо злодеяние. Можем да твърдим, че живеем в демократична държава и че самите ние сме демократи и граждани само тогава, когато действително законът е по-висш от всякакви други интереси и предпочитания, включително и от партийните такива. Не случайно една партия като се създава, се регистрира в съда.

- Говорим за случая с Кирил Добрев и Калоян Паргов, които бяха възстановени от съда като членове на Националния съвет, но не им бе дадено да гласуват на последния пленум?
- Да, но и за случая, когато лидерът на партията заяви, че няма да уважи писмото на прокуратурата, с което я канеха да се яви. Затова смятам, че имаме доста голям проблем с демокрацията, която се опитваме да създадем от 30 години. Защото ние трябва като общество да решим как всъщност политиците показват модела на спазване на основните демократични ценности. А една от основните ценности, която е важна за всяка лява партия, е равенството - пред закона, на възможностите и равенство на разпределение на ресурсите. Така че няма как да казваш, че си ляв без да изпълниш равенството като ценност във всичките му измерения.

- Връщате се от САЩ, госпожо Буруджиева. По-малко от месец остават до изборите там за Сенат и Камарата на представителите, които някои наричат исторически и съдбоносни. Какви са очакванията на американците? 
- Много е разделено обществото. Антитръмпистите са изключително притеснени, че може да се получи мнозинство на републиканците в Сената и в Конгреса. Доколкото обаче можах да се ориентирам в техните политически анализи, едва ли в двете институции ще се получи доминиране от републиканците. Въпросът е дали това ще се случи в Сената, за Конгреса като че ли демократите са малко по-спокойни. Републиканците имат вече нови звезди, които се обсъждат за президентските избори през 2024 година. За всички, които са анти -Тръмп притеснението е, че Републиканската партия ще реализира някои от неговите идеи. От друга страна, инфлацията е много висока. Тя е натрупана от раздаваните по времето на Ковид помощи за бизнеса и за гражданите. И сега повечето американци смятат, че тези високи цени са за да могат да се платят изхарчените пари по време на пандемията.

- Има ли някакво разделение по въпроса за войната в Украйна и помощта на САЩ за нея?
- Не, няма разделение. В Америка има доста сериозен плурализъм и могат да се чуят сериозни анализи за ефектите от войната и за това, че най-голямата щета, която се нанася на Америка в тази война е, че тежко отслабва нейният най-добър партньор - Европейският съюз.

- Какво отражение ще има очакваната победа на Републиканската партия в България? Байдън спомена поименно Кири Петков в едно обръщение, а Бойко Борисов прекара цял час с Доналд Тръмп в Белия дом?
- Няма да имат пряко отражение, защото споровете в Америка за външната u политика не са на ниво администрация, а ние в България всъщност се сблъскваме с действията на администрацията и с нейните позиции.

- Сенаторът от Тексас Тед Круз ли е голямата звезда на републиканците за президентските избори?
- Да, и това всъщност също е част от притесненията на демократите, че като сенатор от Тексас в много отношения, особено с мигрантите, Круз ще следва политиката на Тръмп.

Нашият гост
Татяна Буруджиева е политолог, философ и политик. Била е народен представител в 42-ото Народно събрание от БСП и началник на кабинета на председателя на БСП, Сергей Станишев.
Завършва Софийския университет “Св. Климент Охридски” и специализира политически комуникации и политически мениджмънт във Франция и Белгия.
Буруджиева е доцент по политически науки и доктор по философия. Преподава политология в няколко български университета, сред които Софийски и Нов български университет.
Владее английски, говори и френски, руски, гръцки, испански, италиански, учила е латински.