Актрисата Джуни Александрова е родена на 3 юни и тази година ще стане на 83. Тя дълги години играе на театралната сцена, а днес е в заслужен отдих. Джуни има дъщеря и две внучки. Преди три години стана и щастлива прабаба. За тази огромна радост, за поезията, театъра и интересните срещи в живота й е нашият разговор, специално за читателите на в. “Над 55”.

- Джуни, с теб се познаваме отдавна, позволи да те поздравя с появата на Елеонора Джуни, твоята правнучка! 

- О, благодаря за поздравленията! Елеонора Джуни е прекрасна, вече е на три годинки. Тя е дъщеря на моята по-голяма внучка, Александра, и на съпруга и, който е ирландец. Щастлива съм, че носи и моето име. А най-хубавото е, че говори български! 

- Ти винаги си държала на българщината. Патриотка си по душа, рецитираш вдъхновено българска поезия. 

- Вярно е. Дъщеря ми, Габриела, е професор лингвист. И двете нейни дъщери - Александра и Лазара, владеят отлично родния език. Оказва се, че и правнучката го знае. 

Зетят, ирландец, обича всичко българско

И ние му допадаме като хора, и страната ни му харесва. Какво повече да искам от живота?

- Неотдавна отбелязахме 100-годишнината на Блага Димитрова. С нея те свързваше творческо сътрудничество, нали?

- В началото на 80-те години на миналия век вече имах самочувствието да играя сама на сцената. Реших да направя моноспектакъла “Сама жена на път”. В биографията си имах едночасови рецитали - “Лира и тръба”, “Захваща се драмата...”, “Живей така, че...” и др. Бях направила рецитал и по стихове на Лиляна Стефанова, която е много експресивна поетеса.

Това ми харесваше. По-късно в театъра като репертоар излезе моят моноспектакъл “Сама жена на път” по творчеството на Блага Димитрова. Сама подбрах и прозата, и стиховете. Привлякох за режисьор Леонтина Ардити. Спектакълът видя бял свят през 1982-ра, когато отношението към Блага Димитрова беше по-особено по политически причини.

Тя вече проявяваше дисидентски настроения. Това не ме смути. “Сама жена на път” се задържа в репертоара, в клуб “Максим” публиката идваше с удоволствие и интерес. 

- Играхте ли го и след 10 ноември 1989-а?

- Да, в Театър “Възраждане”. Блага дойде да го гледа заедно с мъжа си, Йордан Василев. Директор на театъра бе Георги Г. Георгиев. И дъщерята на Блага, Ханка, дойде да види спектакъла, заедно с приятели. 

- Ти обичаш тази поетеса?

- Да, тя е много сериозен автор. Включила съм в моноспектакъла стихотворението “Посоки”, което започва така: “Изгубих се в сърцето на света, не мога да намеря пътя....” Това е стон на душата й. 

В този объркан свят всеки търси своя път Интелектуалецът винаги се съмнява дали върви в правилна посока. 

През 1995-а се видяхме с Блага и тя ми подари стихосбирка с надпис: “На Джуни за старото приятелство”. Притежавам всичките й книги, на някои от тях пише: “На Джуни с обич”. Никога с нея не си заговорихме за политика. 

- Имаш рецитал за Георги Димитров и Люба Ивошевич? Днес мнозина отричат делото на Димитров, други го възхваляват? 

- Блага Димитрова има стихове за Димитров, подари ми и тази нейна стихосбирка с посвещение. Мисля, че тя е уважавала този човек. Блага не се отказа от стихосбирката, чест й прави това. А моя рецитал за Димитров и Люба го направих съвместно с колегата Никола Гълъбов. Включихме и стихове от Блага Димитрова. Мисля, че се получи нещо много човешко. 

- Цениш ли колегите си рецитатори?

- Разбира се, те не бяха малко - Таня Масалитинова, Славка Славова , Петър Петров, Спас Джонев, Димитър Вачев, Лиляна Шопова... Рецитацията е сериозно изкуство. 

Бях изпаднала в депресия

На един рецитал с Ботев и Вазов в Пловдив скъсах гласни връзки. Направиха ми операция. Не можех да проговоря. Нарамих с мен книгите на Яворов и отидох в провинцията, в Егълница. Там се роди рециталът “Молитва”. Изчетох философско-поетическия дневник, който Яворов води в Париж, както и кореспонденцията му с кръга “Мисъл”. Дневникът е провокиран от смъртта на Мина. Той става по-късно основа за пиесата му “В полите на Витоша”. Използвах го за моя рецитал и мисля, че не сбърках. Върнах се към живота, към работата си. 

- Тодор Живков не пропускаше премиера. Срещала ли си се с него?

- Тодор Живков една година бе завел на Бузлуджа великия бас Борис Христов навръх 2 август. На обяда седяхме един до друг. Борис Христов попитал Живков дали съм в Народния театър. Бях поканена да рецитирам и на тържествата по случай 90 години БРЦК в Ловеч, както и за 90 години от смъртта на Ботев - при откриването на паметника в Ботевград. 

На обяда седях до Живков

Това се случи през 1966-а - аз тогава току-що бях получила първа награда от конкурса за художествено слово. Рецитирах на площада “На прощаване”, а на обяда в Завода за полупроводници Живков ме попита дали мога да кажа друго стихотворение. Съгласих се. Тогава той стана и обяви: “Актрисата от Народния театър “Иван Вазов” Джуни Александрова ще изпълни още едно стихотворение на Ботев”. Изпълних “Борба”.

Иван Попов седеше до мен и ми прошепна: “Щом той го казва, така ще бъде”. В групата беше и Павел Матев, министър на културата. Отидохме до Правец. Тодор Живков му подхвърли: “Павле, бройка да отпуснеш за Джуни!”. Обясних, че Андрей Чапразов ме кани в Театъра на поезията и естрадата. “Момиче, бъркаш!”, каза Тодор Живков. 

- Участваш в тържествата за откриването на НДК... 

- Николай Люцканов ми се обади, че трябва да участвам в концерта, посветен на поредния партиен конгрес. В същия ден имах спектакъл, но от ЦК се обадили и спектакълът бе отменен. Ставаше дума за “Наградата” на Драгомир Асенов. До официалния концерт, с който трябваше да се открие НДК, оставаше около месец.

Предвиждаше се да бъде показан два пъти пред работници, построили НДК. Целта бе да се провери озвучаването на салона и осветлението. За събитието се очакваха Николай Гяуров и Райна Кабаиванска. Люцканов ми предложи на първия предварителен концерт сама да си избера материала. Изпълних есето на Дамян Дамянов “Българийо, майко свята” и вдигнах залата на крака. На другия ден Люцканов ми се обади да се срещнем.

Комисията от ЦК не одобрила есето. Режисьорът ми връчи откъс от поема на Димитър Методиев, в която основната тема беше пак родината. Бях изпълнявала този текст, не ми беше проблем да го възстановя. Жалкото беше, че със стиховете на Димитър Методиев не можех да вдигна залата на крака, както с есето на Дамян Дамянов.

След седмица се състоя вторият пробен концерт, на който повторих есето на Дамян. Но четири дни преди уречения ден Людмила Живкова пожелала и на нея да покажем концерта. Минахме цялата програма на празен салон. Качих се на колата и се прибрах у дома. След малко позвъни Люцканов. Каза ми, че към моя текст трябва да се прибави и друг - за Априлската линия, написан от Димитър Методиев. “Съжалявам, Николай, не мога да се приготвя за четири дни, дайте го на друг”, категорично отказах аз.

Преди обяд на другия ден ми се обади лично Димитър Методиев. “Джуни, тук сме се събрали да решим въпроса с концерта, не е застъпена достатъчно Априлската линия на партията. Ти ще успееш...”. Помолих го да ме изслуша. Обясних, че не е въпрос за елементарно заучаване на текста, а за неговото художествено преосмисляне. Предложих стихотворение на Матей Шопкин с такава тематика. От другия край на жицата се чу: “Добре, Джуни!”.

Напрегнато чаках ден, втори, трети и разбрах, че са се отказали от мен. 

Не ми дадоха право на собствено мнение

На самия концерт видях по телевизията Петър Чернев, чийто глас се чуваше преди това като конферансие. Той изрече машинално текста на Димитър Методиев. Ожалих го. 

- Щастлива жена ли си днес, Джуни?

- Задоволена съм от това, което преживях. Играх хубави роли, обиколих България с пиесите на театъра и моите рецитали. Но щастието ми е моето потомство. Дано всеки изпита моята радост - да дочака правнуче. 

Щрихи към биографията

Джуни Александрова е на сцената от 1962 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на професор Филип Филипов и неговата асистентка проф. Надежда Сейкова. Разпределена е в театъра в Хасково, където изиграва първите си роли под режисурата на Кирил Каменов. Директорът на театъра във Враца Евгени Генов я кани в неговата трупа, където актрисата изкарва задължителните три години по разпределение. Поверени са й редица централни роли. През 1966 г. печели първа награда на конкурса за Ботева поезия и публицистика. Постъпва в Театъра на поезията и естрадата, днешният Театър “София”. След два сезона вече е актриса в Театъра на армията. 

Снимала се е и в два игрални филма - “Адиос, мучачос” и “Къде живееш”.

Най-голяма популярност Джуни Александрова получава като изпълнителка на художествено слово. Гостувала е със свои изпълнения в Будапеща, Букурещ, Варшава, Залцбург, Берн, Копенхаген, Краков, Лондон, Малмьо, Москва, Прага, Рим, Ставропол и др. Носителка е на орден “Кирил и Методий”. През 1969 г. е удостоена с Голямата награда за революционна и Ботева поезия, а през 1972-ра със званието “Заслужил артист”. 

Маргарита СТЕФАНОВА