„Един олигарх каза“ или как се събират доказателства по „Магнитски“
Ако сте любители на жанра съспенс и следите сагата със списъците по „Магнитски“, то вероятно сте попаднали на едно интервю, дадено ексклузивно в неделя за българска медия от ръководителя на офиса за координация на санкциите към Държавния департамент на САЩ Джеймс О’Брайън.
О’Брайън пристигна в България в края на миналата седмица, веднага след като службата за контрол на чуждестранните активи OFAC към Министерството на финансите на САЩ обяви втори списък от санкционирани по Глобалния акт „Магнитски“. Проведе няколко срещи – с президента, служебния кабинет и с партии (кои точно така и не стана ясно). И в крайна сметка приключи изявите си у нас с интервю за частната национална телевизия NOVA, чиято цел очевидно беше да обори задочно основните критики срещу начина, по който САЩ определят кои лица да влязат в санкционните списъци. И най-вече – неяснотата и битуващите съмнения въз основа на какви критерии и доказателства това се случва.
В отговор на въпросните съмнения О’Браян заяви, че обявяването на списъка нямало нищо общо със стартиралата вече предизборна надпревара за парламентарния вот, въпреки очевидното съвпадение между двете неща. Отрече да са „работили прибързано или в полза на някоя конкретна сила“. И обобщи: „Категорично мога да заявя, че не сме подведени от никого. Проучванията си правим сами. Разполагаме с много източници на информация и сме сигурни в заключенията си“.
Дали?! Защото за мнозина името му може и да е прозвучало напълно непознато, но фактът е, че О’Брайън влиза за втори път в българския информационен поток. При това за по-малко от година. Предният беше през май 2022 г., когато името му беше развято скандално в пленарната зала на Народното събрание не от друг, а от тогавашния премиер и настоящ съпредседател на ПП Кирил Петков. За хората, които са забравили тази случка, ще припомним, че тогава Петков си позволи открито да заплашва народни представители и цяла парламентарна група с думите „Аз ще ви оправя“. Скандалът се разви по време на заседание на НС и пред очите на всички камери в НС, но тъй като беше неофициална размяна на реплики, зрителите първоначално не им обърнаха особено внимание. Конкретиката, която впрочем не беше отречена от Петков, беше дадена след това от ДПС. От разказа на ръководството на движението, което се оказа адресатът на заплахите на Петков, стана ясно, че тогавашният премиер привикал с жест зам.-председателя на движението Станислав Анастасов, след което му казал: „Аз вас ще ви оправя. Джеймс О`Брайън е името на човека, до три седмици очаквайте новини“. Самата заплаха пък дойде малко, след като Анастасов обяви от парламентарната трибуна, че движението ще продължава да вади наяве задкулисните зависимости и афери на Кирил Петков с оглавявания от олигарха и медиен монополист Иво Прокопиев кръг „Капитал“. Същият кръг, проводник на чийто интереси беше по време на целия си краткотраен шестмесечен престой на премиерския пост Кирил Петков и продължава да бъде като съпредседател на доскоро парламентарна партия.
Какви точно новини се е надявал да чуе Петков така и не се изясни. Поне тогава. Но пък за сметка на това бяха повдигнати цяла редица въпроси, чиито отговори сега с изявите на О’Брайън у нас, си идват на мястото.
Първо – още не е ясно в какво качество политическото прокси на олигарха Прокопиев си позволява не само да заплашва народни представители, но и да размахва като плашило името на американски висш държавен служител. Нито дали и защо представителят на US администрацията е съгласен да го използват като заплаха в пленарната зала на законодателния орган на независима държава, член на НАТО и на ЕС. Но пък, стана ясно кои са източниците на въпросния US представител. И колкото и да твърди, че са много, те всъщност се свеждат до един – Прокопиев и неговият кръг „Капитал“ с всичките му проксита в медиите, НПО сектора и политиката. Да, те може да са десетки, предвид паяжината за продуциране на манипулации, лъжи и клевети, която енергийният бос и медиен монополист изгради през последните десетилетия. Но и тук важи основният математически принцип, че едно по едно продължава да е едно. Фактът, че не реални доказателства, а именно доноси на Прокопиевите пешки играят основна роля при включването в списъците по „Магнитски“.
Второ – що се отнася до доказателствата, вече е пределно ясно, че те липсват. Поне в случая с Пеевски. От държавната администрация на САЩ и до ден днешен не са предоставили такива. Отказаха да го направят, когато прокуратурата настоя за конкретни данни, въз основа на които беше съставен първият списък от санкционирани. Че такива доказателства няма ясно говори и друг факт от миналата седмица. В рамките на координираната акция от страна на САЩ и Великобритания за налагане на санкции по „Магнитски“, от страна на Лондон написаха, че в случая с Пеевски има „съмнения“, не факти.
Трето, но далеч не и по важност. За съмнителния начин, по който става събирането на данни и подборът при включването на имена в санкционните списъци на САЩ говори ясно и фактът, че макар основен фокус на втория транш да е енергетиката, от листата липсва не друг, а монополистът в сектора Прокопиев. Въпреки десетките разкрития и медийни разследвания, за начините, по които захранва фирмите си. В това число и в енергетиката. В списъка впрочем липсват и лица от ПП и ДБ, въпреки постоянните скандали за конфликт на интереси и корупционни практики, в които основни действащи лица се оказват ключови фактори в тези партии. В това число и самият Кирил Петков, който е и първият поименно обявен за нарушител на конституцията от КС и който лично върна начело на Българската агенция за инвестиции Стамен Янев - проксито на кръга „Капитал“, на което преди няколко седмици беше повдигнато обвинение за аферата с т.нар. „златни паспорти“.
На фона на тези доказани факти висят със страшна сила обаче още няколко въпроса. Основният от които е защо САЩ се доверяват на манипулации и доноси? Защо позволяват да бъдат използвани за бухалка и за заплахи? И най-вече - защо загърбват основния принцип на демокрацията, че правосъдието се налага въз основа на доказателства, а не на принципа „един олигарх каза“.