Ще иде ли някой да строи пътища, да полага релси за влакове, ще копае ли тераси за залесяване, за да създадат десетки декара нови гори?
Но ако младите момчета трябва да избират:
Да се бият на война или да направят бригада, как мислите?
В Димитровград всичко е построено от бригадири. Пак там се правят юбилеите на Бригадирското движение. В 1966 г. е 20 годишнината.
А днес на 5 август ще се чества 80 години откакто бригадирите отиваха през юни, юли и август на различни места в Родината си, за да създадат нещо за нея.
Както каза в онези години Джон Кенеди, „ Не питайте какво държавата може да направи за вас, а се запитайте какво вие може да направите за държавата си.”
В сайта „Портал за култура, изкуство и общество“ току- що прочетох един изключителен текст написан от Жорж Бернанос (1888-1948) - Дневник на „Унизените деца“, в превод на Тони Николов:
„Цялата уродливост на съвременните войни се проявява в този наистина сатанински знак. Светът от самото начало залага своята младеж и всичко се организира така, сякаш този залог никога не трябва да бъде възстановен. И той наистина никога не бива възстановен, тъй като враждебните действия продължават, а нравствените основания на избитата наполовина младеж са дълбоко разколебани поради изкупителната роля, която тя е поела почти в детството си. В тази възраст, в която всяко същество има право на защита, вместо да защитава другите; тази младеж е не повече от призрак, тя тутакси бива погълната от огромния и охолен Тил и едва достига зрелостта си....
...Тилът не е фикция, но неговата конкретност и реалност е различна спрямо Предната линия. Младежта страда и погива още преди да се формира изцяло, нейният крехък скелет рано се превръща в прах.“....
„Държавата с абсолютна необходимост се превръща в Бог, а капиталът – в негов пророк. Религията на капитала и религията на Държавата са родени в един и същи ден.“...
„На всеки двадесет години младежта по света поставя въпрос, на който нашето общество не може да отговори.“
Та точно затова си поговорихме с жива свидетелка -участничка в бригадирското движение, член на Централния бригадирски щаб в шейсетте години Домника Цвяткова - Костадинова.
-Юбилеят днес ще се състои в Димитровград от 19 ч. Инициаторите са Валентин Петков и Пенчо Зулчев. Доста са по млади от мен, защото те работиха в по-късните години, когато трябваше да се събира реколтата.. Петдесет хиляди младежи са участвали още в 1946 г. Първият ръководител на Централния бригадирски щаб е Пенчо Кубадински.
В 1966 г. бях член на националния, щаб работехме на Беглика. В щаба бях заедно с шест момчета – тук ще спомена имената им, защото всички те са вече в по-добрия свят. Това са:
Михаил Колев, Янко Дюлгеров, Георги Плашев, Павел Пройчев, Христо Костов, Ангел Бойков, а аз бях единствената жена. Благодарна съм им защото всички ми помагаха.
Сега съм на 87 години, но нищо от онова време не съм забравила.Бригадата ни носеше името на Васил Коларов. При военната строева не бях наясно, но ми помагаше Марин Георгиев. В бригадата имаше изпратена линейка с лекар и мед сестра. Бяхме здрави. Лекарят, за да запълни времето, преглеждаше хората от околните села. Започвахме работа от 8 сутрин до 14 ч. После бе обяда и почивката. А вечер около лагерния огън беше весело, пеехме, имаше танци. Редуваха се и културни програми – идваха писатели, артисти, певци. Идваше и Любен Георгиев, литературен критик, стана и професор по-късно, да ни разказва за Пеньо Пенев. През нощта в палатния ни лагер имаше дежурни, редуваха се, за да спят спокойно останалите.
Копаехме тераси за залесяване. Беше минал ветровал и унищожил декари гора. След години ходихме да видим нашите гори, това е прекрасно чувство, че си допринесъл.
До Беглика имаше ручейче. Докторът от бригадирския ни стан, взе вода и я занесе в лабораторията на Пазарджик. Там я проучиха и ни казаха, че става за пиене. Накрая, направихме една голяма чешма, на която написахме 20 години бригадирско движение! Идваше понякога от съседното село дядо Сокол, питаше ме дали знам тази песен и започваше: „Сънувах те до мен в среднощен час..“ и после всички захващахме. Имахме си и специалисти по акордеон и китара, които бяха неуморни вечер...
Така стигаме до алтернативата – война, за да изчезнат младите завинаги? А Бригадирско движение, което още може да покаже какво е направило за Родината си в онези далечни времена, след кошмара, разрухата от Втората световна война. Защото няма Победа.
И пак се връщам към Жорж Бернанос:
„Тоталитарната демократична война, войната на народите, е остра форма на хронична анархия, която прави ненадеждна всяка нова организация. Тоталитарната демократична война е война на всички срещу всички и с всякакви средства, тя е един вид катастрофа, която военни и политици следват, давайки си вид, че я управляват, докато всъщност тя е стихия, наподобяваща земетресенията и наводненията. За разлика от старата война, тя не е ultima ratio, в нея няма и сянка на разумност; никой не прибягва до разума, всички си забраняват дори да мислят за него, а изгодите, които политиците извличат от всичко това, могат да измамят само наивниците.“
Савка ЧОЛАКОВА
