Хиляди деца у нас чакат да бъдат осиновени, след като по различни причини са останали без родители или не могат да бъдат отглеждани в биологичното си семейство. 135 от общо 137 специализирани институции за деца вече са закрити, но процесът на деинституционализация не означава, че всички деца са получили възможност да растат в семейна среда.
По темата за социалното значение на осиновяването в ефира на „Обедния информационен блок“ на NOVA NEWS говори председателят на Българската асоциация „Осиновени и осиновители“ Величка Дошева.
По думите на Дошева деинституционализацията се е случила. „Доколко реформата обаче е влязла в сила и работи, е изключително относителен въпрос. От една институция, каквито бяха домовете за медико-социални грижи, децата в момента се настаняват в други институции. Въпреки това, децата все още нямат семейство“, посочи Дошева.
Според нея семейната среда остава най-естествената среда за едно дете, а извеждането от нея води до травми.
Процесът на осиновяване е предизвикателство както за детето, така и за осиновителите „Процесът е двустранен. Както има шок за детето, което се осиновява, така има шок и за родителите, които го осиновяват. По-голям е шокът за детето, тъй като все още то не е с достатъчно добре изграден психичен апарат“, обясни тя.
„Хубавото е, че в България в момента има достатъчно социални услуги, които биха могли да подпомогнат първоначалната и последващата адаптация“, посочи Дошева.
Тя определи като положителна промяна и по-дългия срок за следосиновително наблюдение, определен от законодателните разпоредби. По думите и така всички родители, които са осиновили деца, могат да потърсят такава подкрепа - било то в отделите за закрила на детето или при социалните услуги.
Дошева коментира и причините, поради които процесът по осиновяване понякога продължава дълго. Според нея сред факторите са твърде конкретните критерии, които някои кандидат-осиновители поставят: „Процесът по осиновяване се бави и минава много време тогава, когато кандидат-осиновителите са дали критерии, които са изключително трудно изпълними - произход, цвят на кожата, възраст от 0 до 6 месеца. Това са абсолютно неизпълними критерии“, заяви тя.
„Подборът не става по труден начин. Семействата, които искат деца с по-определени критерии, когато биват извикани в регионалните съвети по осиновяване, те дават своя отказ, защото детето не отговаря на техните критерии. Но не това е най-страшното. Най-страшното са очакванията на кандидат-осиновителите“, посочи още Дошева, акцентирайки върху проблемът в очакванията на някои от кандидат-осиновителите.
Дошева подчерта и ролята на отделите за закрила на детето при проследяването на случаите:„Колкото и да са натоварени, основната задача на отделите за закрила на детето е да проследяват всяко едно дете, което е изведено от семейството или което изобщо няма първоначално семейство“, заяви тя.
Според нея тенденцията към намаляване на броя на осиновяванията не се дължи на липса на желаещи да станат родители, а защото се прецизира подборът.
