След навлизането на руски дронове в Полша, НАТО реагира с разузнавателни полети и пренасочване на ресурси.
Но ако подобна ситуация възникне у нас, България би се оказала неподготвена, предупредиха военният експерт Димитър Ставрев и полковникът от резерва Иван Миланов пред Нова телевизия.
„Шест години алармираме“
„Вече шест години работим по тази тема и шест години се опитваме да алармираме обществеността и институциите, без особен успех“, заяви Миланов, припомняйки, че дори инцидентът с дрон край летище София не е довел до сериозна реакция.
Почти никакво радарно поле
По думите на Ставрев страната разполага с минимално радарно покритие, наследено от времето на Варшавския договор, насочено основно към юг, а не към североизток, откъдето днес идват заплахите.
„Има рехаво покритие над 3000 м височина – само около големите градове и летища. Дронове, летящи на 50–120 метра, могат да влизат и излизат, без да бъдат засечени“, поясни той. Миланов добави, че тези апарати могат да „следват терена“ и да останат „почти неоткриваеми“.
Спешна нужда от техника
И двамата експерти са категорични, че България трябва спешно да изгради система за откриване и неутрализиране на дронове. „Важно е да се снабдим с техника, която да засича на достатъчно голямо разстояние, да идентифицира и да сваля заплахите“, каза Миланов.
Ставрев припомни, че няколко конкурса за нови 3D радари са се провалили и предполага наличие на „лобистки интереси“.
НАТО помага, но не замества
Докато Нидерландия разположи F-35 в Полша, а Италия – самолети AWACS, в България „няма базирано нищо НАТО-вско“, призна Ставрев. Алиансът има планове и координация, но всяка държава носи собствена отговорност.
„Няма стратегия за борба с дроните и за използването на дроните. У нас темата е в зачатък“, заключи Ставрев.
