Елеонора, коронованият ангел на България

Новата българска история е безспорно момент от миналото ни, който заслужава внимание. Във времена на парламентарни и президентски републики ние обръщаме поглед към едно забравено царство, което вече отдавна не съществува. Нека изтупаме от прахта историята на една ярка личност, допринесла много за България. 

Царица Елеонора е жена, чийто образ ще обикнете завинаги, защото той обединява всичко онова, към което трябва да се стремим, но срещаме все по-рядко в днешно време - милосърдие, благородство, отдаденост, доброта... 

Царица Елеонора не е от дамите, които се опияняват от блясъка. Европейският печат я слага на едно от последните места по изразходвани средства за тоалети. Тя не обича пищността. Покоите й в България са с бели, голи стени и приличат повече на монашеска обител, отколкото на царствени помещения. Елеонора предпочита обикновена, безмесна храна и една от особеностите й е, че обича да спи на отворен прозорец. Скромна, внимателна и интелигентна, тя печели сърцата на всички, дори на доведените си деца, но не и на своя съпруг. 

Въпреки благородното си потекло тя се обучава за медицинска сестра и е на фронта по време на три войни 

Когато не е в униформа, царицата всеотдайно се занимава с благотворителна дейност и помага на деца и възрастни в нужда.

Елеонора Каролина Гаспарина Луиза е родена на 22 август 1860 г. в Требшен (дн. Полша). Баща й Хайнрих IV е княз на Ройс-Кьостриц и кралски пруски генерал от кавалерията. Майка й Луиза е принцеса на Саксония-Алтенбург и на Ройс-Кьостриц. Фамилията Ройс е от малките благороднически родове в Европа и не притежава нито голямо политическо влияние, нито значително състояние. Елеонора има брат - Хайнрих, и по-малка сестра - Елисавета.

У дома всички й казват на галено - “Ела”. Още от малка тя се проявява като изключително добра ученичка. Усвоява френски, немски, английски и руски език. Обучението й включва както часове по музика, литература и рисуване, така и по езда и бродиране. В рода й, както и при други благороднически фамилии, било негласно правило, че братовчедите се женят помежду си. Тази традиция ужасява Елеонора още от ранна детска възраст.

За първи път тя отказва брак, когато е на 14 години, а по-късно отхвърля и още две предложения, всички от които са отправени от братовчеди. На 17 години обаче Елеонора среща голямата си и единствена любов - граф Марк Александрович Оспени, докато е на гости на своята братовчедка Мария Павловна, съпруга на Великия княз Владимир. Тя и Марк се сгодяват, но само няколко месеца по-късно той загива край Плевен по време на Руско-турската война (1877-1878).

Дали поради факта, че граф Оспени загива от раните си, или заради вродената си склонност да се грижи за другите, Елеонора решава да се посвети на грижата за болните. Тя завършва курс за милосърдни сестри и се записва в редиците на Червения кръст. Когато се дипломира, създава към двореца Фон Ройс импровизирана болница за сирачета.

Пресата започва да я описва като “милостива” и “милосърдна”, а портретът й в униформа на Червения кръст стига дори до британските печатни издания. Когато през 1904 г. избухва Руско-японската война, Елеонора заминава на фронта като старша сестра. Тя полага всеотдайни грижи за войниците и впечатлява всички с качествата си. След войната е наградена за безкористната си работа от руския император Николай II с ордена “Св. Анна”.

В началото на ХХ в. по тогавашните стандарти Елеонора е вече стара мома, но братовчедка й Мария Павловна не мисли да остави нещата по този начин. Тя се възползва от своя визита в България през 1907 г. за откриването на паметника на Цар Освободител, и предлага Ела за годеница на наскоро овдовелия български княз Фердинанд. Той не е очарован и не възнамерява да минава отново под венчило. Тук решаваща роля изиграва майка му - княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска, която настоява, че невръстните му деца имат нужда от майка, а и той от съпруга. Елеонора също не е доволна от действията на братовчедка си и от предстоящия съюз.

По време на едно от посещенията на Великия княз Владимир Владимирович неговата съпруга Великата княгиня Мария Павловна предлага на вниманието на (тогава още) княз Фердинанд своята първа братовчедка - Елеонора Ройс-Кьостриц. Великата княгиня изтъква голямото й благородство и милосърдие, наред с изключителната й скромност и отдаденост, което по-късно виждат и българите.

Тя официално влиза в българската история с едно събитие - сватбата й с Фердинанд на 28 февруари през далечната 1908 г. Бракът между двамата е сключен в гр. Кобург, Германия.

Сключването и на този брак не минава без религиозни затруднения. Князът е католик, а княгинята е протестантка. 

Първоначално пасторът на Ройските херцози отказва да извърши церемонията, разбирайки, че княз Фердинанд няма да произнесе обредното "Да!" 

След дълги и сложни канонически преговори пасторът склонява да приеме единствено отговора на княгинята. След церемонията Елеонора получава титлата "княгиня на българите", а няколко месеца по-късно, след обявяването на независимостта на България от Османската империя на 22 септември 1908 г., титлата й е променена на "царица на българите". Така дейността й в България започва с голям и смел размах. 

Бракът между Елеонора и Фердинанд е напълно формален и лишен от каквито и да е чувства от страна на Фердинанд към новата му съпруга. Показателно е настояването на самия Фердинанд на двамата да бъдат осигурени отделни спални по време на гостуването им при краля на Румъния Карол I, което се осъществява през медения месец на младоженците.

Състрадателна и грижовна, Елеонора бързо печели любовта на заварените деца на Фердинанд и на целия български народ 

Основната дейност на царица Елеонора като съпруга на държавния глава е благотворителността. По нейна инициатива през 1910 г. със заповед на Министерството на народното просвещение е създаден фонд "Царица Елеонора". Неговото предназначение е да събира средства за построяване на сгради за институтите за глухи и за слепи деца. Основава еврейското сиропиталище, което носи нейното име. Дори в годините на Втората световна война не затваря врати, а продължава дейността си, подпомагано от царица Йоанна.

Царица Елеонора създава и Детския санаториум за лечение на костна туберкулоза край Варна.
Девизът на царица Елеонора е “Вярност и постоянство”. С Височайша заповед № 327 от 9 август 1912 г. тя е назначена за шеф на 24-ти Черноморски полк, който оттогава носи името “полк на Нейно Величество Царица Елеонора”. 

Благодарение на намесата на царица Елеонора от събаряне е спасена Боянската църква, която през 1912 г. трябвало да бъде разрушена, за да се построи на нейно място по-голям храм. За целта царицата лично издейства на местните парцел за строеж на нова църква, а в средновековния храм започват реставрационни дейности. 

По време на войните царица Елеонора организира курсове за милосърдни сестри и самата тя е на фронта като милосърдна сестра. Царицата подарява главното знаме на българското Македоно-одринско опълчение, а заедно с княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска царица Елеонора е основен дарител на създадения в 1885 г. Български Червен кръст. Царица Елеонора е основателка на подпомагащото го женско дружество “Самарянка”.

Активността й обаче не приключва с това. Със съдействието на Американския червен кръст царица Елеонора открива сестринско училище. В него работят като преподаватели по Флоранс-Найтингейловата система милосърдните сестри Хелен Скот и Рахила Торанс. Българската царица закупува от Финландия със собствени средства най-новия модел походни медицински колички за извозване на ранени и подарява на персонала в издържаната лично от нея военно-полева болница първообраза на термосите и чантите за хирургически инструменти, закупени по нейно поръчение и средства от Виена.

По време на Първата световна война царица Елеонора също има активна роля в различни благотворителни кампании, съдейства на Международния червен кръст в Женева. Дейността й е високо оценена. Тя неслучайно е известна с прозвището "коронован ангел на България". След настоятелното искане на фронтоваците и техните командири, в края на Междусъюзническата война със заповед, подписана от ген. Радко Димитриев, цар Фердинанд награждава царица Елеонора с Военен кръст "За храброст" - IV ст., без мечове. Орденът е връчен пред войнишки строй в Кюстендил, където е Щабът на действащата армия.

Царица Елеонора издъхва на 12 септември 1917 г. в двореца Евксиноград след продължително боледуване. Любовта на българския народ към заслужилата царица е безкрайна. Според поета Кирил Христов не е имало столичанка, която да не е отишла на опелото на царица Елеонора. 
До 1944 г. войници, оцелели благодарение на нейните грижи, и обучените от нея сестри всяка година се събирали на поклонение на гроба й

Тленните й останки са положени в скромен гроб с един дялан каменен кръст до южната фасада на Боянската църква. През годините на комунистическия режим гробът й е осквернен. Възстановен е едва през 90-те години на ХХ век.

Подготви Поли БОЯНОВА