Когато се влюбиш, центърът на вселената ти се измества, пише A Plus, цитирана от обекти.бг. Дните и нощите, всяка твоя стъпка и дъх, започват да се въртят около един конкретен човек. Коленете ти се прегъват, гласът ти започва да трепери. Сърцето ти бие като лудо.

Сега умножете всичко това по 1000. Точно по този начин поетът Нийл Хилбърн описва чувството да се влюбиш в своята вирусна поема „Обсесивно-компулсивно разстройство.“

„Първият път, когато я видях, в главата ми настана тишина. Всички неволеви спазми, всички постоянно изникващи образи, изведнъж се изпариха.“

Хилбърн, който страда от обсесивно-компулсивно азстройство, пише тази ода за любовта още през 2011 г. Само за 3 минути той успява да улови по идеален начин радостта и фрустрацията от това да си влюбен, докато страдаш от това заболяване.“

„Поканих я на среща 6 пъти. За 30 секунди. Каза „да“ след третия път.“

„На нея й харесва, че трябва да я целувам по 16 пъти, когато си казваме чао. Или 24 пъти, когато е сряда.“

Хилбърн обяснява, че спазмите по време на неговия прочит са били умишлени, но често това въобще не е така.

„Сега мисля единствено за това кой друг я целува. Не мога да дишам, защото той го прави само веднъж. Не го е грижа дали ще е перфектно.“

Хилбърн споделя факта, че момичето от поемата е присъствало на неговия прочит пред публика. „Тя се върна при мен… И ме напусна…И пак се върна, и пак ме напусна“, пише той.

Чуйте цялата поема в клипа по-долу.