В новинарския свят има истински журналисти. Има и такива, които покрай журналистиката прокарват спорадично и поръчкови дезинформационни материали. А има и такива, които използват прикритието на професията, за да генерират изцяло фалшиви новини.
Едни от най-ярките представители на третата графа безспорно са Атанас Чобанов и неговият сайт Bird (бел.р. от английски птица). Откакто съществува, интернет платформата му, се занимава единствено и само с дезинформация, насочена срещу точно определени хора, основният от които - лидерът на ДПС Делян Пеевски.
Последният си спечели незавидната позиция на традиционна мишена на хора като Чобанов заради постоянните си битки с корпоративно-олигархичните кръгове у нас и разбира се с ексбанкера Цветан Василев - източил и фалирал КТБ, чиито несъстоятелни опорки Чобанов прави опит да реанимира и днес.
На този фон, далеч не изненадващо, преди дни „птичката“ на олигархията публикува поредната фалшива новина срещу Пеевски, като този път си позволява да замеси и злоупотреби с имиджа и на чужди институции. В частност с финансовото разузнаване на Лихтейнщайн, чиито доклади – според твърденията на Чобанов разкривали „как Пеевски пере пари“.
А истината се оказва коренно различна, както би се уверил всеки, зачел се не в фалшивите опорки, на които се базира публикацията, а във факсимилетата към нея. От тях става ясно, че въпросните доклади всъщност са направени, след като е бил подаден сигнал срещу Пеевски (вероятно от самия Чобанов или от Цветан Василев), но при направеното разследване не са намерени доказателства, които да потвърждават твърденията.
Но явно Чобанов се е надявал, че тъй като факсимилетата са на немски език, никой няма да се занимава да ги чете и ще приеме за чиста монета неговите твърдения. Поради това и разследванията по докладите са прекратени, а всички посочени в тях трансакции отдавна са надлежно проверени.
Няма как да е иначе, след като проверката е извършена преди повече от 10 години, а твърденията за „пране на пари“, „контрабанда“ и прочие манипулации многократно са тиражирани у нас от псевдо-медии като „Бърд“ и днес са нищо повече от поредната медийна дъвка.
За съжаление, от факсимилетата не става ясно кой е подал сигнала, но с огромна степен на вероятност може да се предположи, че адресът му е софийски и е генериран в някоя от всичките брънки от олигархичната машина за дезинформация, на която служи и Чобанов. Каквато е традицията на действие във вече споменатите мрежи.
Това впрочем не е първият случай, в който Чобанов си позволява да замесва чужди институции в дезинформациите си, злоупотребявайки с ролята и позициите им. През 2022 г. в капана на неговите мистификации попадна например американското посолство у нас.
През февруари тогава избухна небивал скандал, в това число и дипломатически, след като стана ясно, че Чобанов е записал незаконно неофициален разговор с представител на мисията на САЩ в България, с което е искал да легитимира лъжата си, че бил заплашван от депутат стоящ на първия ред в парламента (сещайте се сами).
Стигна се до безпрецедентната ситуация от посолството да излязат с официално становище, осъждащо това и разграничаващо се от твърденията на псевдо- журналиста.
Подобни практики може и да са недопустими в демократични държави, каквато е и България, но са добре познати на тоталитарните служби като руската КГБ например, от която вероятно Чобанов взема ноу хауто си предвид тежката си семейна обремененост именно с тази машина. Бивш комсомолски секретар по времето на соца и кандидат за член на БКП, след като емигрира в началото на Прехода у нас в Париж, той там се жени за руската журналистка Мария Онучко.
Половинката му работи за една от основните платформи на задграничната кремълска пропаганда – „Русия отвъд“, а неин баща е бившият дългогодишен кореспондент в Северна Африка, Париж и Брюксел на други емблеми на кремълската пропаганда- „Риа новости“ и „Интерфакс“.
Всеки запознат с особеностите на официозите в Русия е наясно, че чуждестранните им кореспонденти често пъти съвместяват журналистиката с други дейности, ръководени от държавата им. В това число – разузнавателни.
Така че, поредният дезинформационен материал, публикуван от Чобанов, не е изненада, но пък повдига основателно въпроса кой реално стои зад поредната медийна поръчка и как псевдо- журналиста получава „информацията“ за медийните с манипулации.
