Френско издание сочи Прокопиев сред знаковите олигарси на прехода

Периодът на дълбока криза в началото на 90-те години на ХХ век се превръща в основополагащият момент за натрупването на богатството на повечето милиардери в страните от бившия Източен блок, пише "Стандарт".

Докато разпадането на Съветския съюз хвърли огромното мнозинство от населението в голяма криза, шепа добре позициониране хора натрупаха прекомерно лично богатство. Това се казва в анализ ва френското издание “Economie Matin”, което посочва Иво Прокопиев като един от знаковите олигарси на българския преход.

Произходът на рекордния брой милиардери

1996 г. Цялата територия на бившия Съветски съюз преминава през безпрецедентна криза. Преходът към капитализъм донесе своя дял от преоткрити свободи, но и от разочарования. Навсякъде избухна бедност, неравенството се увеличи, индексът на Джини нарасна средно с девет пункта, а средната продължителност на живота намаля средно с повече от четири години.

Същата година прочутите “седем банкери” се поздравиха във “Файненшъл таймс” за това, че контролират повече от половината от икономиката на страната. Ако това твърдение е било преувеличено, то 90-те години на ХХ век наистина бележат раждането на олигархията в Източна Европа.

В статия за American Economic Review от 2016 г. Даниел Трейсман показва, че Русия вече е част от избран клуб от държави с необичайно голям брой милиардери. Що се отнася до произхода на тази особеност на руската икономика, Трейсман пише:

“Често се смята, че Русия е създала своите милиардери по време на приватизацията през 90-те години на ХХ век. Това е вярно за първата вълна милиардери и остава вярно за много от най-големите богатства днес.” През 2015 г. от 88-те милиардери в Русия 34 са придобили богатството си директно от големите приватизации през 90-те години на миналия век.

Приватизацията се извършва на максимална скорост

През 1991 г. Борис Елцин поверява управлението на приватизационните операции на Анатолий Чубайс. Той ги ръководи чрез неправителствена организация - Руски приватизационен център, който извършва продажбата на национализирани компании в тясно сътрудничество с МВФ и Световната банка. Приватизацията приема две последователни форми, като и двете водят до концентрация на собствеността на големи предприятия в няколко човека.

Първата вълна се осъществява чрез издаване на ваучери - купони на стойност 10 000 рубли, които се раздават на населението и му позволяват да придобие акции в приватизираните предприятия.

Този метод трябваше да създаде популярно и широко разпространено акционерно участие сред населението. Тъй като обаче тези ваучери можеха да се прехвърлят свободно, а мнозинството от населението нямаше нито време, нито подготовка да се занимава с управление на портфейли, голям брой ваучери бяха или изкупени обратно за жълти стотинки в ситуация на криза, или блокирани от мениджърите, които трябваше да ги разпределят.

Втората вълна започва през 1994-95 г., като тук методът е открито запазен за елита. Акциите на дружества от стратегически сектори като енергетиката, транспорта и комуникациите бяха продадени на търг на малка група инвеститори. Под натиска на международните институции за бърза приватизация и за да освободи пространство за маневриране за изплащане на раздутия дефицит, правителството стартира програма “дълг срещу собственост”.

Банките отпускат заеми на държавата, обезпечени с акции на стратегически компании. Правителството  обаче знае, че не е в състояние да изплати заемите и затова акциите се прехвърлят  окончателно на банките на цени, далеч по-ниски от пазарната им стойност.
По този начин двете вълни на приватизация водят до концентрация на стратегическите сектори в ръцете на няколко човека, които се конкурират ожесточено.

Адското начало на великите олигарси

38% от акциите на Норилск-Никел, днешният лидер на пазара на никел, са закупени чрез системата “дълг срещу акции” за едва няколкостотин милиона долара, въпреки че годишният му оборот е около 3 милиарда. Тази евтина приватизация е един от основополагащите моменти за състоянието на Михаил Прохоров, заемащ 148-мо място по богатство в света през 2021 г. според Bloomberg и купувач на минната фирма през 1995 г.

В този период Прохоров е свързан с Владимир Потанин в компанията Interos. По-късно двамата олигарси се присъединяват към борда на Onexim, една от най-големите частни банки през 90-те години.

Много от тези договори са договорени предварително, чрез игра на влияние, която гарантира на Onexim цени, далеч от реалната стойност на обявените за продажба компании, и която отхвърля офертите на конкуренцията дори понякога да са по-високи. Заместник министър-председател от 1996 г. до 1997 г., Потанин и до днес остава един от най-големите руски милиардери.

Феномен, който съществува и в бившия Източен блок

Подобни вълни на приватизация доведоха до сходни явления на забогатяване в много страни от бившия съветски блок, което доведе до появата на познатите ни днес олигарси. В България вълните на приватизация започват през 1997 г., инициирани от правителството, ръководено от тогавашния министър-председател Иван Костов.

В този период най-стратегическите сектори на страната преминават в ръцете на зараждащия се частен сектор. Като цяло продажбата на почти 50 % от държавните предприятия в България донесе на страната 3 млрд. долара, въпреки че бившият главен прокурор на страната Никола Филчев публично заяви, че стойността на тези приватизирани активи е трябвало да бъде 30 млрд. долара.

Този период доведе до огромно обогатяване на Иво Прокопиев, един от най-известните олигарси в страната, който оглавява Групата Капитал. Иво Прокопиев, който притежава в пресата повече от 25 издания, използва медийното си влияние, за да скрие част от предполагаемите си злоупотреби, както в случая със замърсяването, свързано с минната група „Каолин”, придобита през 1999 г. при неясни обстоятелства.

Михал Соловьов, най-богатият човек в Полша през 2019 г. и 2020 г., е натрупал състоянието си с придобиването на държавния гигант в химическата промишленост Dwory, който се превърна в Synthos. От украинска страна Ринат Ахметов, смятан за най-богатия олигарх в страната, който сега е обвинен в корупция, също натрупва състоянието си през този период чрез придобиване на стоманодобивни и енергийни конгломерати.

През 90-те години неговият партньор Брагин е убит при бомбен атентат, а самият той е обвинен в убийство и в оказване на натиск върху конкурентите си от страна на полицията. Дясна ръка на Брагин, Ахметов възстановява позициите си и започва възхода си.

Статията на Френското издание “Economie Matin” може да видите ТУК