Фестивалът „Гала в София 2025”, организиран отлично в две вечери от екипа на продуцентската компания SY11 Events на звездното ни сопрано Соня Йончева бе „черешката на тортата” на летния музикален живот в България. А музикалната „торта” през това горещо лято бе от богата по-богата и многопластова.
С риск да пропуснем нещо, ще отбележим само някои акценти от нея. На прага на своя вековен юбилей най-старият музикален фестивал в България – „Варненско лято”, поднася (проявите продължават до 17 септември т.г.) много амбициозна и стилна програма с престижни европейски оркестри и световнопризнати инструменталисти, млади звезди и утвърдени български музиканти. Само преди десет дни, на 20 август, световната оперна прима Красимира Стоянова отново блесна у нас в премиерата за България на "Русалка" от Антонин Дворжак. По оценка и на чуждестранната музикална критика именно тя, „камерзенгерин“ на Виенската Щатсопера, и аплодирана на най-големите оперни сцени по света, е "идеалният избор" за тази приказно-романтична роля. Постановката във Варна е на Сребрина Соколова под диригентската палка на Павел Балев. Артистичен директор на ММФ „Варненско лято” е виртуозният цигулар Марио Хосен. След като на 8 август т.г. самата Соня Йончева излезе на потъналата в зеленина сцена на Летния театър в една от коронните си роли – на Тоска от едноименната опера на Дж. Пучини,. още на следващия ден я гледахме и като Лиза в «Дама пика» от П.И. Чайковски (постановка на Вера Немирова) . Като Лиза , Соня дебютира през май т.г. в Метрополитън опера, Ню Йорк. Да изпълниш две централни роли в две последователни вечери – какъв глас, каква издръжливост! Герман и във Варна бе световноизвестният тенор Арсен Согомонян.
Най-характерното за пловдивския Opera Open това лято бе безпрецедентният брой (6!)
премиерни заглавия със силно международно участие.
Жителите на старинния град под тепетата (впрочем родно място и на Соня Йончева) са облагодетелствани и от възможно най-привлекателната културна сцена у нас – Античния театър, построен през II век и с капацитет около 2,200 места. Пред тези фантастични кулиси магията на изкуството пренесоха към публиката виртуозни цигулари, като Васко Василев и Алесандро Куарта, а световният артист Стефано Пода отвори пред зрителите дверите на подземното митично царство със своята продукция „Орфей и Евридика” по музика на Кристоф Вилибалд Глук.
Инициаторът и "мотор" на "Гала в София" Соня Йончева - архив
Старозагорската опера, която тази година чества вековен юбилей на своето „рождение” , ни отведе към нова лятна дестинация, към Огняново - нашумяло със своите топли минерални извори и непокътната природа на Родопите. Именно там, в комплекса „Алексов”, известният с новаторския си и търсещ дух ръководен екип на тази опера, подготви за 23 август „Огняново класик фест”- прекрасен гала концерт –спектакъл с класическа музика (режисьор Славчо Николов и диригент Виктор Крумов). Не забрави обаче и децата, които се забавляваха много от 11.00 ч. същия ден с интерактивното представление „ С ударните (инструменти) в час”. Много деца за първи път зърнаха и чуха инструменти, като вибрафон, глокеншпил и дори …камшик.
Надали се налага да коментираме по-подробно традиционно свръхбогатата лятна програма на Софийската опера и балет. Та тъй способният й състав трябва да издържа винаги на темпото на нейния директор акад. Пламен Карталов, който хем е ревностен пазител на класиката, хем визионер от най-висок ранг. От 26 юни до 5 юли, въпреки неприлично високите температури за този период, български меломани - почитатели на творчеството на Вагнер, и членове на Вагнеровите общества от петте континента, се тълпяха пред входа на ул. „Врабча”, за да гледат спектакли от
тетралогията „Пръстенът на нибелунга”
и /или премиерата на „Танхойзер”, поставена също от маестро Карталов. Площадът пред „Св. Александър Невски” бе отново арена на музикалната поема „Рилският пустинник” за Св. Иван /Йоан Рилски (текст Тихомир Павлов, музика отец Кирил Попов) и на очаквания винаги с интерес мюзикъл „Клетниците”. Тук на 8 август прозвуча под диригентството на Даниел Орен и Деветата симфония на Бетовен –една истинска симфония на надеждата. Неслучайно именно нейният финал „Ода на радостта” бе избрана за химн на обединена Европа .
За шести път Панчаревското езеро се превърна в красив декор за летния фестивал „Музи на водата” с фокус върху класическите балети „Лебедово езеро” и „Ромео и Жулиета” и хитовия мюзикъл „Мама миа! Mamma mia” (музика Бени Андершон и Бьорн Улвеус от АББА.
За да бъде музикалната лятна „торта” на още повече „етажи”, само ще споменем, че 56-ият международен фестивал „Софийски музикални седмици” след двумесечна лятна пауза ще ни привлече отново от 18 септември до 3 октомври. Вечерната прохлада все пак на Южния парк в столицата бе добре дошла за организаторите и публиката на някои концерти (напр. „Четиримата пианисти”) и филми на музикална тематика в рамките на Sofia Summer Fest (1- 31 август т.г.).
И като за разкош стигаме до „черешката” на пребогатата музикална „торта” – Галата в София 2025! И тя оправда високите очаквания! Двете топли, но не и горещи, августовски вечери превърнаха историческия и географски център на столицата – площада пред „Св. Александър Невски”, в най-голямата открита сцена в България. За всичко останало се бяха старателно погрижили оперната ни „дива” Соня Йончева и неголямият но видимо много работоспособен, екип на нейната компания SY11 Events. Разбира се, „Гала в София 2025” стана възможна и с надеждното „рамо” на Министерството на културата, Столичната община (кметът Васил Терзиев бе сред VIP гостите на втората вечер) и Посолството на Италия в София.
Публиката по време на втората вечер, снимка: Лилия Йотова и Милена Янкова
За първия концерт на 28 август, под надслов „Италианска вечер”
вездесъщата Соня Йончева бе привлякла
актуалната суперзвезда сред тенорите на световната оперна сцена, италианеца Виторио Григоло. Той пя сега в България за първи път, но съм убеден, че вече ще го слушаме по-често. Причината –беше толкова доволен от радушния прием на публиката, че напускайки сцената заедно със Соня след последния трети бис – O, sole mio, Виторио продължи вече гърбом към публиката да си тананика, но чуваемо от закаченото му микрофонче, прочутата неаполитанска канцонета. А и Соня Йончева на шега му даде българско име „Виктор Григоров” под веселите овации на зрителите.
Соня Йончева в дует с Виторио Григоло в първия ден на Галата, снимка: БТА
48-годишният италианец римлянин притежава наистина голям глас и прекрасен тембър. Неслучайно стартира като вокално дете- чудо. Едва 9-годишен става солист в хора на Сикстинската капела, а на 13 се оказва на една сцена в Рим с великия Лучано Павароти в спектакъл на „Тоска” и получава прякора „Малкият Павароти”. Виторио Григоло е най-младият тенор, който само на 23 години има честта да открие сезона на Миланската скала.
Соня Йончева и Виторио Григоло, снимка: Лилия Йотова и Милена Янкова
Според мен той разкри най-ярко огромния си вокален потенциал в романтичната ария на Марио Каварадоси E lucevan le stelle („И светнаха звездите” ) от «Тоска» на Пучини. Безпроблемна за него бе популярната и много мелодична ария на Херцога La donna e mobile (“Жената е непостоянна”) от «Риголето» на Росини. Голям плюс за Григоло са и неговата мъжествена визия и просто вродена артистичност. Колко драматично двамата със Соня Йончева изпълниха трудния и доста продължителен любовен дует Mario, Mario от първо действие на „Тоска”. Представям си, колко още по-въздействащ би бил този тенор в цял оперен спектакъл с подходящите костюми и декор.
Директорът на Софийската филхармония Найден Тодоров, снимка: БТА
Що се отнася до Соня Йончева, то за нея
суперлативите биха били слаби думи.
Богатият на нюанси тембър, прецизната й фразировка блеснаха още при първата изпята ария Pace, pace, mio Dio („Мир, мир, мой Боже”), в която терзана от съмнения и страдания, Леонора от «Силата на съдбата» на Верди моли за спокойствие в своята душа. Впрочем тази ария е била любима на великата Гена Димитрова още като студентка в Консерваторията. Чувствителността и умението на световното ни лирично сопрано да се потапя и в трагизъм, въпреки изключително ведрия й характер, пролича в емоционалния дует Parigi o cara (“Париж, скъпа моя” ). В него Алфред (В. Григоло) утешава болната от туберкулоза Виолета и двамата мечтаят да напуснат Париж и прекарат живота си заедно, въпреки че онази с косата на смъртта вече «чука на вратата» на Виолета.
Виторио Григоло, снимка: Лилия Йотова и Милена Янкова
Във втората част на «Италианската вечер», изпъстрена с филмова музика главно от безспорния й майстор Енио Мориконе и популярни италиански песни от Лучо Дала, Масимо Раниери и др., двамата отново плуваха уверено в свои води. Та преливането на жанровете (cross over) е любимо предизвикателство за тях. Виторио Григоло, например прави записи и в поп музиката, издал е два солови студийни албума, прави „кавъри” на арии от West Side Story и хитове на Стиви Уандър ,излизал е на сцената заедно с Брус Спрингстийн, Стинг и др. Соня Йончева също има вкус към „по-лекия жанр” и изпя разтърсващо своя версия на La vie en rose (“Животът в розово”), посветена на незабравимата Едит Пиаф. Когато пък двамата подхванаха Quando, quando, quando ( „Кога, кога, кога? ), голяма част от публиката (над 1 500 души) скочи от столовете си и се потопи в ритъма на този хит от 1962 г. на Тони Ренис и Алберто Теста. Градусът на емоциите също рязко скочи и неслучайно и след трите биса на Соня и Виторио мнозина все още викаха: „Още, още, още!”
Втората вечер на „Гала София 2025”
бе под наименованието „Големият финал”. Тя вече изпълни с приятели на хубавата музика площада пред катедралния ни храм чак до …ул. „Раковски”, по някои преценки около 8 000 души. Въпреки дори още по-солидните цени на билетите (разходите за подобни прояви са също доста високи), отколкото за първата вечер. Въпреки че Пласидо Доминго и Хосе Карерас са гастролирали вече неведнъж в България. Въпреки че поради напредналата им възраст, съответно 84 и 78 години, не са вече в зенита на своите кариери. Да, но самите имена на тези суперзвезди на оперния небосклон – две легенди от легендарното трио „Тримата тенори”, заедно с покойния Лучано Павароти, все още привличат като магнит меломаните от цял свят. Още повече с тях на една сцена в България за първи път щеше да се изкачи неотразимата Соня Йончева, която е на върха на своите изяви в най-големите оперни театри.
Неволно лентата на моите спомени се завъртя назад към 2012 г. Тогава все още малко познатата на столичната публика Соня Йончева изнесе в края на октомври с.г. концерт в зала „България”. Тя не беше пълна, макар че билетите струваха по 20 лв., а с някакви талони имаха 50 % отстъпка и бяха по…10 лв. На подиума заедно с нея пяха младият италиански тенор Доменико Менини и братът на Соня, Марин Йончев, победител в проекта „Стар академи”. Малцина в залата бяха чули за „пловдивския славей”, макар че тя беше пяла вече в Ла Скала. Всички до един обаче останахме във възторг от нейните гласови и артистични данни, а Соня излъчваше щедро талант и чар. Бисовете валяха един след друг. Тогава написах неголяма рецензия (бях вероятно първият български журналист отразил нейното изключително майсторство), че твърде скоро светът ще има нова оперна „звезда” и световните сцени ще се „бият” за нея. След по-малко от две години това стана факт!
И ето я сега, Соня Йончева, не само редом до
съвременните корифеи на оперното изкуство Доминго и Карерас,
но и вдъхваща им още по-голяма увереност в техните изяви пред храма „Св. Александър Невски”. И нашите очаквания за истински празник на музиката бяха не само оправдани, но дори надминати. В първата част прозвучаха арии и дуети от опери на Верди и Пучини, на Франческо Чилеа и Умберто Джордано. Арията на Жерар Nemico della patria („Враг на родината” ) от операта „Андре Шение”, като че ли У. Джордано е писал специално за Пласидо Доминго в новото му амплоа на баритон. Впрочем първият му певчески опит е именно баритонов, преди да дебютира през 1960 г. като тенор. Тази ария изисква баритон със силен и драматичен глас, какъвто несъмнено притежава Пласидо. Актьорските умения на родения в Мадрид през 1941 г. в семейство на артисти Доминго се проявиха може би най-ярко в арията на Макбет от IV действие на едноименната Вердиева опера.
Соня Йончева в дует с Пласидо Доминго, снимка: БТА
На мен лично най-силно впечатление ми направи и много приятно ме изненада изявата на Хосе Карерас. Всички знаем как на върха на своята кариера, 40-годишният тогава каталунец е поразен през 1987 г. от левкемия. Неговата упоритост и разбира се, и финансови възможности за ефикасно лечение му помагат да се спаси и продължи артистичния си път. Той обаче силно желае да помогне и на други страдащи и основава в Барселона фондация за борба с левкемията. Знаем също, че първоначалната причина да се създаде проектът „Тримата тенори” е желанието на неговите приятели Павароти и Доминго да се съберат пари за тази фондация на Карерас и да върнат Хосе обратно в света на операта. Сега в София Хосе Карерас, макар и физически заслабнал, пееше от ария на ария в първата и от песен на песен във втората „развлекателна” част на „Големият финал” все по-свежо и вдъхновено. Така е при големите майстори както в изкуството, така и в спорта. Те умеят дори, когато не са във върхова форма, така да се концентрират, така да използват други свои плюсове, че да компенсират и побеждават. Затова са големи!
Соня Йончева, снимка: Лилия Йотова и Милена Янкова
При ангелогласната Соня Йончева всичко е ясно
– кристално чисто пеене, преодоляване без видими усилия и на най-трудните височини и чар в изобилие. Убедихме се за пореден път във всичко това и при двата й дуета с Пласидо Доминго от „Травиата” на Верди и при изпълнението в „Кармен” от Жорж Бизе на страстната „Хабанера” („Любовта е немирна птица”). На другия полюс чухме една нежна, лирична, смирена Соня в сопрановата ария Mesicku na nebi („Месечина в небето”) от „Русалка” на Антонин Дворжак.
Насладихме се и на арии от оперети, любими на Пласидо Доминго, а също и от сарсуели (испански оперети), към които силен афинитет имат и двамата с Хосе Карерас, чухме красиви канцонети на италиански и песни на английски.
Трябва задължително да изтъкнем високия професионализъм на Софийската филхармония под диригентската палка на нейния директор Найден Тодоров, които вече по традиция акомпанират проектите на Соня Йончева у нас. Как се разучават и овладяват за сравнително кратко време толкова много творби от различни композитори и жанрове, в различни стилове, имайки предвид и взискателните солисти- звезди?! Това е равносилно на подвиг! А по време на втория концерт маестро Тодоров често поглеждаше уж на шега и към небето да не би отново да прелети ниско някой граждански самолет, шумно устремил се към летището и да развали магията на музиката. Та нали звезди пеят под звездите над София!
Вълнуваща изненада в края на продължилия близо два и половина часа чисто време „Голям финал” поднесе отново Соня Йончева. Инициаторът и „мотор” на „Гала в София” запя „Моя страна, моя България” и подкани публиката да пее с нея. Прекрасната музика на Емил Димитров и прочувственият текст на Васил Андреев са в състояние да трогнат и най-закоравели или космополитски души на българи, живещи в чужбина. Оперната ни „дива” бе също видимо в плен на емоциите, забърсваше набързо сълзите и продължаваше с песента.
На сбогуване с многохилядната публика Йончева, Доминго и Карерас много символично подхванаха Non ti scordar di me („Не ме забравяй!” ) на неаполитанския композитор Ернесто де Курти. Много гъвкаво обаче Пласидо Доминго промени оригиналния текст и запя Non ti scordar di noi („Не ни забравяйте!”).
Соня Йончева с Пласидо Доминго и Хосе Карерас, снимка: Лилия Йотова и Милена Янкова
Не! Няма да ви забравим! Бъдете спокойни! Защото през тези два дена площадът пред храма „Св. Александър Невски“ се превърна не само в сцена. Той стана пространство за съпреживяване, диктувано от силата и хармонията на музиката, която може да събира, сплотява и възвисява хората!
БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ
