Когато главнокомандващият ми каже загадъчно, че сега повече от всякога имаме нужда от съгласие, искам да знам защо именно сега и защо повече от всякога. А той го каза в новогодишната нощ, но не поясни какво му е изключителното на сегашния момент, който изисква съгласие повече от когато и да било преди, коментира Иво Инджев по повод на новогодишното слово на държавния глава.
Налага се сами да си отговаряме ( те и без това ни направиха сами да си говорим!). Там, където няма информация, се раждат догадките. И така: какви ли са извънредните обстоятелства, които изискват да изоставим основополагащия за една демокрация плурализъм и да се върнем към съгласието, тази парадигма на тоталитаризма, от която предшествениците на Първанов уж ни спасиха, сваляйки от власт Тодор Живков?
Седейки на върха на държавата Първанов сигурно вижда нещо в далечината, което го кара да прави тези съдбовни и тайнствени заключения. Може би от неговата камбанария се вижда ясно икономическа буря, чието наближаване беше загатнато от премиера Станишев като „онова, което става в света” и което започвало да се усеща и в България.
Има и друга, също толкова неприятна, колкото и вероятна хипотеза. Първанов знае, че предстоят големи нови неприятности по линия на европейските критики. Като един шаман, който има под ръка информацията на своите съгледвачи, той ни предсказва предстоящото бедствие чрез ключовата дума в новогодишното му слово: нихилизъм. Така ни подсказва, че, борейки се с нихилизма, ще имаме нужда от извънредна доза патриотизъм, за да преглътнем унижението от поредните санкции на ЕС.
Всичко останало в пожелателната част на текста спокойно може да се каже и по повод 8 март, 1 май или Великден. И сме го чували от устата на всякакви бюрократи, които обичат да се правят на мъдри и да отбелязват как сме имали някои успехи, но и някои проблеми. В това нищоговорене Първанов определено е герой на социалистическия труд. Но думата „нихилизъм”, извадена от него от патрондаша с обичайните халосни приказки, блясва като бракониерски изстрел. Явно държавният глава ни подготвя да се обединим около линията на партията-ръководителка, която вади от стогодишния си арсенал обичайното оръжие под формата на познатата борба срещу Запада.
Да припомня, че бившият му съветник и настоящ вицепремиер и външен министър Ивайло Калфин, с необичайно остър тон ( като за общо взето хрисим на вид политик) изпрати годината с обвинително насочен пръст към Брюксел, където се били отнесли с нас несправедливо.
И какво премерено стреляне в десетката само: Първанов подхвърли задачата за борбата с нихилизма насред най-високия градус на почерпения всенароден ентусиазъм, минути преди Дунавското хоро!
Явно предстои да изпием горчивата чаша до дъно и президентът бърза пръв да ни каже „наздраве”!, коментира още Инджев. /БЛИЦ
