Последните кризи в страната – от наводненията в Елените до проблемите с боклука в София – разкриха един тревожен парадокс, пише "Телеграф".
Докато за почистването на столични квартали се събраха множество ентусиасти, голяма част от които партийни симпатизанти, то при водното бедствие по Черноморието желаещите да помогнат бяха малко.
Този отлив има своето обяснение в общественото недоволство срещу презастрояването, но разкри и много по-дълбок проблем: липсата на каквато и да е законова защита за доброволците.
Риск за работата заради мисията да помагаш
Докато едни се колебаеха дали да помогнат, смелчаци от Бургас и Пловдив се отзоваха на помощ в Елените, включвайки се в отводняване и разчистване. Успоредно с тях обаче се появиха и мародери, което наложи полицията да филтрира кой е дошъл да помага и кой да краде.
След като приключат с тежката работа, за истинските герои идва суровата реалност. „За да се включим в доброволчески инициативи, често се налага да взимаме отпуск, понякога неплатен, защото е важно да се реагира бързо, а не всички работодатели поощряват такива неща“, разказва Симеон С., който редовно участва в гасенето на горски пожари.
Проблемът е, че в момента няма ясен закон, който да регулира статута им. В Народното събрание се разглеждат цели три законопроекта, но според експерти те предлагат неясни и „половинчати“ мерки, които не решават основния казус – как един доброволец да участва в спасителна акция, без да рискува да бъде уволнен.
Кметът на Банско, който е и планински спасител: "Това е безумие"
Стойчо Баненски, кметът на Банско и дългогодишен доброволец към Планинската спасителна служба, описва ситуацията като абсурдна. „Да отидеш да спасиш някого и резултатът за теб да е уволнение. Това трябва да се регулира“, категоричен е той.
Според него е недопустимо спасители да не могат да се включат в акции, защото са на работа. „Държавата в другите страни се е погрижила за този проблем. При спасителна акция работодателят освобождава работника, понеже човешкият живот е над всичко“, обяснява Баненски и допълва, че за него и колегите му това е призвание и мисия, но държавата трябва да създаде условия тя да бъде изпълнявана без страх.
Експерти: Нужен е "морков", а не "тояга"
Според председателя на Националната асоциация на доброволците в Република България, д-р Ясен Цветков, е необходим закон, който да насърчава, а не да контролира и санкционира. „Необходим е закон за насърчаване на доброволчеството в България, а не рамка, която да потиска хората“, заяви той.
Д-р Цветков смята, че бъдещият закон трябва да разграничава спонтанния акт на помощ от организирания процес. Той предлага натрупаният опит като доброволец да се зачита за трудов стаж, което би било стимул, особено за младите хора.
Създателят на „Капачки за бъдеще“ Лазар Радков също е на мнение, че е нужна промяна в мисленето. Според него е по-важно да се изгради доброволческа култура, отколкото просто да се отпускат пари, които „в повечето случаи потъват“. Той предлага стимули за фирмите, които насърчават служителите си да помагат, например под формата на данъчни облекчения.
Докато дебатите за бъдещия закон продължават, доброволците в България остават в несигурност. Въпросът е дали държавата най-накрая ще им даде сигурността, която заслужават, или ще продължи да разчита единствено на тяхното добро сърце и готовност да рискуват дори работата си в името на човешкия живот.
