Голяма промяна се задава в контрола по българските пътища. Правителството прие план за реформа на пътната безопасност, в чийто център е създаването на единен национален орган – Изпълнителна агенция „Автомобилен транспортен оператор“. Идеята е на едно място да бъдат събрани информацията и ключови функции, които в момента са разпределени между различни институции.
Една от най-съществените промени ще бъде изграждането на единен център, който да получава и обработва информация за движението в реално време, 24 часа в денонощието.
В него се предвижда да постъпват данни от камерите на ТОЛ системата, общинското видеонаблюдение, бодикамерите на полицейските служители, както и от сензори и камери по второстепенната пътна мрежа.
Така вместо различните ведомства да разполагат с отделни масиви от информация, идеята е те да бъдат интегрирани в обща система.
Не само КАТ ще гледа данните
Събраната информация няма да служи единствено за контрол на движението. Предвижда се тя да бъде използвана и от други държавни институции.
Агенция „Митници“ ще може да използва системата при проследяване на транзитни товари и движението през границите, а НАП – при контрола върху фискалните превози и стоките с висок фискален риск.
Данните ще могат да подпомагат и горските служители при контрола върху незаконния превоз на дървесина.
Особено важна ще бъде връзката със Спешна помощ и телефон 112, тъй като информацията в реално време би могла да съкрати реакцията при тежки пътни инциденти.
Какво влиза в новата мегаструктура
Реформата предвижда събиране на дейности, които в момента са разделени основно между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, позната като ДАИ.
АПИ отговаря за републиканската пътна мрежа – строителството, ремонтите и поддръжката, зимното почистване, организацията на движението, винетките и ТОЛ таксите, както и контрола върху извънгабаритните превозни средства.
ДАИ, от своя страна, контролира автомобилните превози, автошколите и изпитите за шофьорски книжки, пунктовете за технически прегледи, лицензите за обществен превоз на пътници и товари, тахографите и спазването на изискванията от професионалните превозвачи.
Именно разпокъсването на тези дейности и информацията между различни структури е сред проблемите, които реформата цели да преодолее.
Камерите се превръщат в основен инструмент
Една от най-съществените части на новия модел е свързването на различните системи за видеонаблюдение.
На практика това означава много по-голям информационен ресурс за държавата – от ТОЛ камерите по републиканските пътища до общинските системи и устройствата, използвани от контролните органи.
Целта е информацията да може да се обработва централизирано и при необходимост да достига бързо до съответната институция.
Реформата стига и до новите пътища
Промените не се ограничават само до контрола.
Министерството на транспорта и Министерството на регионалното развитие и благоустройството са извършили анализ на проектната готовност за нови инфраструктурни обекти.
Предстои обсъждане със строителния бранш и граждански организации кои пътни и железопътни връзки и пристанища трябва да бъдат определени като стратегически и как да бъде осигурено финансирането им.
Крайната цел на реформата е не само по-добър контрол и по-висока безопасност на пътя, но и увеличаване на събираемостта на приходите от ТОЛ системата, НАП и Агенция „Митници“.
Ако планът бъде реализиран в пълния му вид, държавата ще разполага с далеч по-централизиран поглед върху това какво се движи по българските пътища, откъде преминава и дали се спазват правилата.
