Прокуратурата на Република България се оказа най-успешният коз в спечелването на депутатски и министерски места през последната 1 година. Доказателството за това видяхме недвусмислено след летните бунтове и протести от миналата година, когато група „професионални протестъри“, заедно с представители на коалицията „Демократична България“, барикадираха незаконно ключови кръстовища в столицата с искане за оставките на тогавашното правителство и главния прокурор, пише "Правен свят".

Увлечени по „идеологията на бъдещето“, на която гореспоменатите се представиха като единствени носители, гражданите гласуваха известно доверие на част от уличните политици и вкараха в парламента някои от тях, като адвоката Николай Хаджигенов и ПР-ът Арман Бабикян, например. Немалко за целта допринесе в лично качество и държавният глава Румен Радев, който тогава под предтекст, че е ядосан от акцията на прокурори и разследващи в кабинетите на секретаря му Пламен Узунов и съветника му Илия Милушев, нарече обвинителите „мутри“, вдигна юмрук, даде нарицателно на едноименната партия на Мая
Манолова и Хаджигенов и реално поде първите стъпки към новата борба срещу прокуратурата.

Целият сценарий за скрита реклама, но не на Nescafe, а на новозараждащия се около държавния глава политически проект сега се повтаря.

Най-верните последователи на президента Радев от площада на „Дондуков“ 2, които са– разжалваният бивш поп Дионисий, бившият дансаджия Росен Миленов и майките от „Системата ни убива“ - сега отново са инициирали блокади, палаткови лагери и протести срещу Иван Гешев, този път изпълненията започват от Съдебната палата, където е кабинетът на главния прокурор, и продължават с района около сградата. Последователно и без изненади, в повтарящия се сценарий влязоха и свързаното с банкера-беглец Цветан Василев сдружение БОЕЦ, както и лидерите и симпатизантите на „Демократична България“, заедно с протестърите от „Правосъдие за всеки“. Мая Манолова и Николай Хаджигенов едва ли също ще останат назад, тъй като и на предстоящите избори ще има трябват над 4% от вота, които при предходните едвам прехвърлиха. Не се знае дали в проявите този път ще се включи бившият член на „Отровното трио“ Велислав Минеков. Последното е малко вероятно, тъй като той вече получи служба от държавния глава и към момента заема поста служебен министър на културата.

Макар и вече придобило банални измерения, искането за оставка на главния прокурор, каквото и да е името му – било то Сотир Цацаров, Иван Гешев или друго – всъщност е доста печеливш ход на фона на и без друго нагнетените от омраза от същите тези личности и организации, към всички държавни институции обществени настроения. Борбата обаче, както стана ясно в краткия живот на 45-тото Народно събрание, в което случайно или не попаднаха и Манолова, и Хаджигенов, и лидерите на „Демократична България“ Христо Иванов и Атанас Атанасов, не е за свалянето на Цацаров, Гешев, Петров или Йорданов, борбата е за опитомяване на цялото държавно обвинение и подчиняването му на интересите на новата власт и икономическите кръгове около нея.

Изненадата в цялата постановка не са последователите и самият Георги Георгиев от БОЕЦ, за когото по време на разгара на пандемията държавата специално изпрати линейка, за да бъдат той и съпругата му транспортирани от болницата във Видин до столицата за специално отношение в лечението им от COVID-19, при това в период, в който други заболели умираха в леглата си и пред стълбите на болниците. Той практикува „протестинг“ от години насам, след неуспешните си опити за политическа кариера, като част от структурата на ГЕРБ. По-късно Георгиев дори бе и осъден от Районен съд-Видин на 5 месеца условно заради нападение над журналисти.

Очаква се появата на сцената на протестите срещу държавното обвинение да излезе и до болка познатия следовател Бойко Атанасов, срещу когото бяха образувани две дисциплинарни производства.

Не са изненада нито Манолова, нито Хаджигенов, нито подучените от тях майки от „Системата ни убива“, нито Христо Иванов и Атанас Атанасов, които видяха дивидентите от ПР ефекта на „Росенец“ и сега искат да повторят упражнението. Особеното в случая е подновеното участие на президента Румен Радев в така описаните събития, който вече неприкрито подкрепя, за да не кажем – диктува – поредните сценарии за омаскаряване на прокуратурата.

Трудно е да допуснем, че държавният глава, който допреди месец твърдеше, че единственото, което желае е „стабилност, предвидимост и сигурност“ за държавата, има от какво да се притеснява щом става дума за правомощията на държавното обвинение. Недопустимо е да си помислим и че подобна явна подкрепа от негова страна към опитите за политизиране на прокуратурата и превръщането й в аксесоар на силните на деня произлиза от обслужването на интересите на различни олигархични и икономически кръгове, които вече от близо десетилетие се опитват през всевъзможни ребрандирани НПО-та, сдружения, организации и граждански платформи да убедят обществеността, че не те, а държавата е мафията, и не те, а прокуратурата и институциите крадат, мамят, ограбват и убиват обикновените граждани извън техните пирамидални структури. Тогава единственото, което остава да допуснем, е, че Радев цели да прихване от заряда на държавния хаос и да го употреби в кампанията си за идните президентски избори.

И поради липсата към момента на друг „глобален злодей“, след като Пеевски, Доган и ДПС се изтъркаха, а името Васил Божков явно по необясними причини е табу за президента и описаните кръгове, то тогава единствения видим или невидим враг остава отново прокуратура. Езикът на омразата и пошлата пропаганда по адрес на държавното обвинение отново вероятно ще спечелят някакви депутатски места на авторите им, само че тогава ще им се наложи да пробват и да поработят. Но не за себе си и интересите на благодетелите си, а за гражданите. Страх ни е обаче да си помислим какви биха били ефектите, наблюдавайки деструктивните и граничещи с противозаконни политики, които последните следват.