Първата българска възпоменателната монета от 2 евро, посветена на българската азбука, е включена в Монетната програма на Българската народна банка и към момента е в процедура по одобрение съгласно приложимата европейска правна рамка и националното законодателство, посочиха от БНБ в отговор на запитвания на медии.
Запитванията са отправени във връзка с документ на Съвета на Европейския съюз от 29 май, в който се посочва, че по проекта е постъпило възражение от държава членка от еврозоната. Според документа България е представила проекта на възпоменателната монета на 20 май 2026 г. по реда на Регламент (ЕС) № 729/2014, а на 27 май неназована държава е подала възражение.
Съгласно регламента държавите от еврозоната могат да възразят срещу проект на дизайн, ако смятат, че той би могъл да предизвика неблагоприятни реакции сред техните граждани.
От БНБ подчертават, че не отчитат открити въпроси, свързани със съответствието на проекта с приложимите технически изисквания.
„Процедурата по одобрение не е приключила и продължава в съответствие с установения ред“, посочват от централната банка. Според институцията към настоящия момент разглеждането на въпроса се осъществява извън рамките на експертно-техническата оценка на проекта.
БНБ заявява още, че до приключването на процедурата няма да коментира публично позиции, становища и кореспонденция, обменяни в рамките на процеса. След финализиране на процедурата централната банка ще предостави необходимата информация по установения ред, се казва в съобщението.
България е предложила първата ѝ възпоменателна монета от две евро да бъде посветена на "българската азбука“, като по този начин се подчертава историческата роля на кирилицата като част от културното наследство на България. Тази формулировка, според статии в някои европейски медии, може да е причината за възражението.
Вече се появиха спекулации, че изключително сложните отношения между Република Северна Македония и България са в основата на блокадата.
"Монетата е била замислена като почит към кирилицата, която се развива в Първото българско царство през IX-X век. Учениците на светите братя Кирил и Методий – по-специално в книжовните средища Преслав и Охрид, усъвършенстват глаголицата и създават ранната кирилица (често наричана старобългарска писменост).
България отдавна се представя като основна люлка на писмеността, която по-късно се разпространява в славянския свят и се използва и днес в страни като Русия, Сърбия, Украйна и България", разказва сайтът EUalive, който първи съобщи новината.
Терминът „българска азбука“ обаче е политически и исторически чувствителен на Балканите. Северна Македония претендира за значително културно наследство, свързано с Охридската книжовна школа, и разглежда твърденията за изключително българско притежание на тази традиция като част от по-широките спорове за идентичност.
Подобно напрежение възникна и през 2017 г., когато руски представители, според съобщения, омаловажиха ролята на България, предизвиквайки недоволство в София.
Самоличността на възразилата държава остава официално неизвестна, но анализатори и дискусии в интернет насочват вниманието и към Словакия. Наблюдателят по балканските въпроси Райниер Яарсма отбелязва предполагаемото съвпадение на словашките позиции с руските интереси по културно-исторически въпроси. Словакия вече е издавала свои евромонети с образите на светите Кирил и Методий, а според някои наблюдатели възражението отразява наративи за славянското наследство, близки до тези, насърчавани от Кремъл.
В онлайн форуми се споменават и други държави от еврозоната, включително Хърватия и Гърция. Случаят показва как дори решения, свързани с нумизматиката, може да се превърнат в арена на по-дълбоки регионални и геополитически противоречия.
Редовните български евромонети, въведени през 2026 г., са с ясно изразени български символи и надписи на кирилица. Монетата от 2 евро, например, носи образа на автора на „История славянобългарска“ Паисий Хилендарски. Този дизайн беше одобрен по-рано като част от успешното присъединяване на България към еврозоната.
В социалните мрежи реакциите отразяват традиционните балкански разделения. Част от потребителите от Северна Македония приветстваха възражението като противопоставяне на „историческа фалшификация“, докато български потребители изразиха недоволство от това, което определят като външна намеса в отбелязването на българското културно наследство.
Досега България последователно използваше неутралния термин „кирилица“ в официалната си комуникация с ЕС, в проектите за евромонети и в международни документи. Именно внезапният акцент върху по-категоричния термин „българска азбука“ за тази възпоменателна монета изглежда е отключил настоящия спор.
