Темата “Парите ми” е всекидневие за всеки човек. Записвам разговорите ми с богати хора, с тяхното изрично съгласие. Те откровено говорят за личните си финанси и за взаимоотношенията, които пораждат.

С готвачката, с която разговарям, сме се сприятелили отскоро. Казвам й, че днес по принцип  на жените не им се готви. Та какво остава за жените на богаташите ни.

-Така е, но много подбират продуктите  с  които да им готвя , - реагира готвачката.

- Слушай сега, като „избухна демокрацията”, веднага разбрах, че с професията, за която съм  следвала 5 години  е свършено. Знаех, че повече няма да имам работа по специалността и инженерната ми дейност е приключeна.

- Никой от моите работодатели не знае, че имам  висше инженерно образование.

Семейството където първо започнах да готвя,  ме препоръчаха и на други хора.  Но аз си подбрах  само още две семейства. Понеделник и сряда съм в едното, вторник и четвъртък във второто, петък готвя за трето семейство. Двата дни – събота и неделя са за моя дом.

Първото което поисках  категорично,  да ме снабдяват с продукти.  Каквото ми купят, това ще готвя. Едното семейство, това с алергичното дете, реши обаче да ми подарят тяхна употребявана  кола, за да си пазарувам сама продуктите. 

Другите две семейства не се скъпят  за продукти,  намериха  постоянни места откъдето купуват продуктите за готвене. За вкусно свежо месо ходят един път в месеца в  Димитровград – Сърбия. 

Яйца купуват от семейства с кокошки от дворовете  в Костинброд.  За зеленчуци пътуват до  частни  градини и оранжерии  край София.  За домати специално бият път до Пловдивско и Благоевградско.  За плодове ходят в Кюстендилско, там купуват и билки, край манастира Свети Лука.

Наели са лаборантка да проверява  нивата на нитратите. И ако е над  250- 300 мг на килограм , както е по старите норми у нас,  изхвърлят ги.

А за деца, според родните ни стари норми трябва да е 50 мг на килограм.  Но сега вече важат нормите на Европейската комисия, където максимално позволеното е 1200 мг. на килограм.  Представи си само какво ядем.  Купуваш уж да се лекуваш със зеленчуци и плодове, а те са в пъти над нормите . И това го ядем, за да сме здрави!  Пародиите наоколо са на всяка крачка.

- Една случайност ме направи готвачка. Но знам, че няма нищо случайно. 

Един ден докато чаках за преглед в обърканите здравни пътеки на прехода, до мен чух разговор:  Детето имало алергия и сега доктор изготвил специален  режим за хранене.  Но кой ще  готви ?  Трябва им готвачка и  са готови да плащат прескъпо само да има готвачка за детето им.

Не знам какво ме бъзна, обърнах се и казах, че аз съм готвачката. Имам опит с подобни  режими на хранене. Леле,  как се зарадва тази жена! Звъня веднага на мъжа си и аз на другия ден вече имах  сериозна и отлично платена работа.

Да, всяка рецепта изисква  търпение, но аз разбирах от готвене и нямах страх. Трябваше  да се пасират  продуктите, да  се омаслява яденето  със  смлени ядки.

Докато следвах в Техническия Университет,  ей така, от любопитство, тръгнах на курсове по готварство.

Елдата например я накисвам първо три часа, след като я изстискам, добавям орехи, малко сол,подправки,  после задушавам сместа.  Ако искам да е сладко  добавям фруктоза или мед, но както и да се прави си иска време и търпение.

Правя кюфтенца от просо след като съм го сварила с вода, като омекне просото  го оставям под капак да се задуши. Към  това „тесто” добавям нарязан зелен лук и подправки и  пасирани орехи.  Оформям кюфтенцата и леко ги запичам на тефлон,  после правя към тях  соса  от кашу –смилам ядки и добавям лимонов сок и малко сол .Правя малки питки от лимец, след като го смеля.

Детето с алергия,  бързо започна да си харесва храната, беше нещо ново за него. Около година готвене по този начин, изчезна алергията , не получаваше пристъпи.  Ужасно е , когато едно дете има астматичен пристъп.С подобни хранителни режими  може да ликвидираш високото кръвно налягане за месец, стомашно-чревни проблеми за шест месеца и други болести.

Аз в мойта къща гости не каня и приятелки рядко водя. Защо ли?

Един път си работя аз в кухнята на моите работодатели.  Знаете, днешните кухни са свързани с хола. Много неудобно, целият  хол  се умирисва.

Пристига приятелка на моята Шефка. Така наричам съпругата на богаташа, за чието семейство работя. Тя не става рано.

Нейната приятелка , която седна да я чака в хола  реши  да си споделя с мен недоволството, мърмори:  Идете да й кажете , че нямам време.

- Аз в тия неща не се бъркам - казвам. Аз тук само готвя.

Приятелката й: Откакто забогатя, важна стана. Нито беше отличничка , нито нищо. -Тя си мърмори, аз мълча.

Казах си: сигурно така ме коментират и моите приятелки, понеже къщата ми е красиво наредена, имам и парно на котле .

Хората у нас много завиждат. Винаги ги е яд, защо Аз имам това и това, а не те! 

На никого не казвам  какво работя. Казвам че съм към една фирма и върша проектанска работа.

И все  питат откъде имам аз толкова пари. Заключението винаги е подозрение.  Нещо потайно върша. Уредила съм се от силните на деня. Затова престанах да каня гости и приятелки вкъщи. Има много заведения, там се срещаме.

- Какво обичат да ядат богатите ли?

- Ще се изненадате колко обикновени яденета си избират. Всеки месец  поне един път готвя боб. Никога не престават да искат боб.  От супите:  супа топчета, пилешка, телешко варено, спанак, коприва, пасирани супи, понякога  мъжът иска и шкембе чорба. За десерт правя  палачинки от пълнозърнесто брашно, с крем от смляни бадеми и фурми или смокини. 

Още:  сърмички, мусака. През лятото всеки ден има задължително  таратор с орехи  и копър заедно с другите яденета.  Имах една година работодател, който искаше често яхния от сини сливи с пилешко. Дядото му готвел като бил дете.

Ако семейството е ходило  на някой скъп ресторант, после ме карат да им направя същото, обикновено придружено от ананас или  авокадо  ядене, което сладни.  Една купчинка в средата на чинията, обикновено кафяв ориз  с парченца риба или месо, малко люто сосче,  зеленчукови парченца на пара, подсладено от ананас  или авокадо, и боцнато стръкче от  подправка...Само торти не ме карат да правя,  защото има отлични сладкарници, там си  поръчват.

И в трите семейства имаше отделно чистачка –идваше два пъти седмично. Идваше и фризьорка -  един път седмично.  Докъм 2012  година имаше много поводи да се ходи на гости, партита, веселби. От пет, шест години рядко се събират с гости и  рядко ходят.

Казах, че никой от моите работодатели не знае, че имам висше инженерно образование.

Преди 20 години работих за  едно музикално  семейство, ходеха на концерти дори  в Залцбург,   в Прага.  Работих при тях пет години.  Бяха весели хора Заминаха за Канада. Един път си бях пуснала концерт на  Брамс, те  много се учудиха.

От другото семейство дъщерята,  ученичка,  всеки ден си купуваше „ти шъртки”. Имаше колекция над 400 броя, с надписи, картинки.  Другата, по голямата дъщеря си купуваше скъпо бельо , марково.  Майката пък беше луда за обувки.  Не че ги носеше, но имаше от някой модел, например сандали   във всичките произведени цветове – бели, черни, жълти, сини.

 Тя обичаше и старите мебели,  тип натруфени, с извити крака, обли маси, тежки бюфети. Ходеше, обикаляше антикварите,  оттам ги купуваше. Така си нареди къщата като  къща на някоя стара госпожа . Чистачката имаше много работа  по тях – да ги чисти и лъска..

Но полека- лека мина модата на ретро мебелите и започнаха стъклените маси, кожените гарнитури и лъскавите  дамаски на спалните.

В третото семейство, момчето пък редеше по цял ден безброй Лего конструкции..

Общо взето не харчех почти нищо от заплатата, защото винаги оставаше от яденето и по нещо за вкъщи. Така събирах пари. За 15 години моето семейство успяхме да си построим скромна къща с хол и трапезария, а на втория етаж с три спални, за нас двамата и  за двете деца.Мъжът ми умее много неща, сам направи и банята и кухнята.

По нашите стандарти мога да мина за богата жена. Готварската професията става все по престижна  Няма хотел, няма ресторант където готвача да не е на почит.  Ако не се представиш добре в кухнята губиш клиентелата си. Тежка работа е да имаш ресторант. Не бих се наела. Днес прочутите готвачи ги наричат ШЕФ еди кой си, като си открият ресторанти , хората се  записват   дни напред, за да ги посетят.

- За какво се карат хората като имат пари? Нали знаем, че семействата се карат главно заради пари.

- Е, искам да ви успокоя. В нито едно от семействата, в които готвя или съм готвила, ама наистина в нито едно, не минаваше без разправии.

Ще ви разкажа случка. Пристигам аз на работното си място в „Драгалевци и чувам още от вратата разправия между жената и мъжа й. Викам си, леле, нещо ужасно е станало. Наричаха се „тъпа глупачка”, „селянин”, „комплексарка”. Зачервили се от яд, ще си връхлетят.  Като ме видя ,че влизам , мъжът тръшна вратата и изчезна  с джипа си.

За какво се караха  ли?

Тя купила   прескъпо будоарно писалище  от 1860 година,  тип „секретар” с рулетка и заключване,   и дала незнам колко си хиляди евро , а и още много пари  за реставриране и почистване на всяка дупчица от дървоеди. А кой в днешно време сяда да пише писмо или картичка?!

-Още ли има хора, които смятат готвенето за презрителна професия?

 - Просто не са в час.  Значи,  на първо място всеки дом има нужда от готвачка, а какво остава за  дома на богатите. Всеки ден трябва да се яде, нали!  На второ място  е шивачка за стопанката и  обезателно фризьор.  За адвокат, лекар и зъболекар  тук не говорим.  Обикновено  стопанките се сприятеляват с готвачката, приказват си. Стават близки.  С тях даже  и кралиците си разменят приказка. 

И докато ми разказва всичко това,  Жената на средна възраст, която готви за богаташи, се навежда  край пътеките и дворовете  където вървим и  вече е набрала цяла торба  крехко поникнала коприва. После ми я дава  да си я сготвя вкъщи .

”Копривата е най-чиста. Тука никой нищо не пръска и копривата е най-чиста и вкусна. Ти знаеш ли каква хубава пролетна салата става от  назъбените стъбълца на глухарчетата? А  листата на цъфналите липи са най-меки за увиване на сърмички.”

Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук