Една от скалите на Белоградчик носи името на жена. Скулпторът природа я е изваял като майка, притиснала до гърдите си дете, а местните са я нарекли Мадоната. Иначе името на жената било Валентина. Живяла през римско време в манастир под скалите като монахиня.
Само на Петровден, когато в града имало празник, железните порти се отваряли за посетители. Идвали овчари и орачи да видят светата обител. В един такъв ден прага на манастира прекрачил пастирът Антонио. Погледа му привлякла младата монахиня Валентина. Расото било безсилно да скрие хубавото й тяло, а на устата и греела неустоима усмивка.
Антонио се влюбил в монахинята, тя също го харесала. Вечер му спускала въже от чаршафи и той се катерел по него до килията й. Това останало скрито от погледа на по-старите монахини. Едно нещо обаче не могло да бъде скрито - бебешкият плач след време. Тогава игуменката събрала сестрите, повикали и монасите от съседния мъжки манастир да умуват какво да правят с Валентина. Нямало прошка за страстите - решили да я прогонят.
Така Валентина с дете на ръце напуснала манастира. Господ видял тъгата й и в знак на съпричастност със съдбата на младата жена пратил буря и земетръс. Всички се вкаменили - Валентина с детето на гърди, монахините, монасите. Скалите така се наричат и до днес - Мадоната и монасите, пише в. "Стандарт".
В къщата за гости "Мадоната" собственикът Радослав Младенов разказва и друг вариант на легендата за Мадоната. Овчарят Антон видял изгонването на Валентина от манастира и в знак на обич се затичал към нея и детето. Така и той се вкаменил. Твърдят, че една от скалите, встрани от групата на монасите и Мадоната, е той - Антон.
Стоят двамата един срещу друг, изпълнени с обич и страдание, а останалите скали с образите на монасите нямат значение, разказва Радослав Младенов. Той и майка му издирват още легенди за Мадоната. Оказва се, че за тази скала народът е творил безмерно. Има много варианти за имената на монахинята и пастира, но всички пресъздават една голяма любов, макар и греховна. /БЛИЦ
