Гръм от Берлин: България влиза в Еврозоната най-късно до тази дата

Рейтингова агенция "Скоуп рейтингс" обяви, че запазва кредитния рейтинг на България на ниво "BBB+" с положителна перспектива в местна и чуждестранна валута. Това се посочва в сайта на агенцията.

Базираната в Берлин "Скоуп рейтингс" е агенция, призната от ЕС и от Европейската централна банка (ЕЦБ) за външна кредитна оценка. Тя даде за първи път на България рейтинг "BBB+" през 2021 година.

Перспективата за влизане в еврозоната стимулира поддържането на положителната перспектива, като стабилният икономически растеж и публичните финанси допълнително подкрепят рейтинга.

Предизвикателствата пред управлението, уязвимостта към сътресения и неблагоприятната демография оказват ограничаващо въздействие върху оценката, посочват от агенцията.

Рейтинговата агенция очаква "България да се присъедини към еврозоната и да приеме еврото като местна валута най-късно до 2026 г., след като първоначалната цел за януари 2024 г. и актуализираната цел за януари 2025 г. не можаха да бъдат постигнати, отчасти поради инфлационните развития". 

От "Скоуп рейтингс" отбелязват, че през юни средномесечната инфлация в страната ни по хармонизираната европейска методика е 4,7 на сто, което е с 1,6 процентни пункта над референтния процент, без от списъка да се "изключват" страни заради извънредно ниска инфлация.

Ако обаче отново, както в конвергентния доклад на Европейската комисия от юни, се извадят страните с най-ниска инфлация, то България няма да изпълнява критерия само с 1 процентен пункт.

Присъединяването към еврозоната би подобрило за България множество въпроси, свързани с рейтинга, отбелязват още от "Скоуп рейтингс", включително чрез елиминиране на валутния риск в икономика, в която се използва еврото, увеличаване на гъвкавостта на паричната политика и укрепване на достъпа до финансовите пазари.

В допълнение, това би осигурило на местните банки достъп до кредитни механизми на ЕЦБ и до Европейския механизъм за стабилност (който има рейтинг "AAA" със стабилна перспектива), укрепвайки финансовата стабилност на страната.

Политическата нестабилност оказа отрицателно въздействие върху процеса на присъединяване към еврозоната, посочва рейтонговата агенция.

Предишното споразумение за споделяне на властта между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ се разпадна през март 2024 г., което доведе до предсрочни избори през юни 2024 г. Изборите, на фона на рекордно ниска избирателна активност, все още не са довели до коалиционно правителство.

Трети неуспешен опит ще доведе до нов изборен цикъл през 2024 г., който ще бъде седмият от 2021 г. насам.

Политическият водовъртеж и продължителните периоди на служебни правителства оказват значително влияние върху прилагането на политиките, отбелязват още от рейтинговата агенция.

Това е от решаващо значение за сближаването с други държави членки на еврозоната по отношение на институционалната рамка, включващо реформи в бизнес средата, върховенството на закона и мерките за борба с корупцията, като също се отразява и в показателите за управление на Световната банка.

Политическата нестабилност доведе също така до значителни забавяния в изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на страната, отчитат от "Скоуп рейтингс".

Неблагоприятната демография оказва допълнителен натиск върху публичните финанси. Намаляващото население в трудоспособна възраст, със среден спад от 0,9 на сто годишно през следващите пет години, оказва негативно влияние върху потенциалния растеж на България, който рейтинговата агенция оценява на около 2,75 на сто годишно.

Това все още е сравнително стабилно в сравнение с еврозоната и европейските партньори, но ще трябва да се подобри чрез повишаване на производителността, за да се даде възможност на България да се доближи по-бързо до средните доходи в Европа и еврозоната.

Застаряването на българското общество оказва влияние и върху публичните финанси.

Трансферите от централното правителство за финансиране на дефицита на пенсионната система нараснаха с 2,3 процентни пункта от БВП между 2019 г. и 2023 г. поради повишенията на пенсиите, въведени по време на пандемията от КОВИД-19, което допринесе за по-големи бюджетни дефицити, с очаквани допълнителни увеличения през следващите години.