С масовото навлизане на машинния превод и генеративния изкуствен интелект мнозина очакваха, че професията на преводача ще бъде изместена.
Вместо това практиката показа друго: автоматичният превод може да бъде бърз, но често изисква сериозна човешка намеса – редакция, терминологична проверка и контрол на контекста. Именно там ролята на професионалния преводач става още по-важна.
„Най-голямата грешка е предоверяването на ИИ. Ако решиш просто да пуснеш един текст за автоматичен превод и да го използваш без проверка, резултатът може да бъде комичен, нелогичен, а в някои случаи и опасен.
Можеш да навредиш на имиджа си, да объркаш договор или да причиниш сериозен професионален проблем“, казва Калоян Кирилов, професионален преводач с над 20 години опит, конферентен преводач за институции и бизнес, отговорен редактор в дирекция „Информация за чужбина“ на БТА и съосновател на бутикова агенция за преводи.
Според него ИИ може да пести време, но само когато човекът държи процеса под контрол. Затова преводачът вече не е просто човекът, който „превежда думи“, а специалистът, който разбира контекст, регистър, терминология, културни нюанси и последиците от всяка грешка.
„ИИ може да бъде много полезен, но трябва да знаеш как да работиш с него. Трябва да му задаваш правилно задачата, да проверяваш резултата и да редактираш внимателно. Най-опасният сценарий е да приемеш машинния превод за готов текст“, казва Кирилов.
Къде най-често греши ИИ в превода?
1. Не разбира контекста достатъчно надеждно
Една от най-честите грешки е неправилното тълкуване на думи с повече от едно значение. В английския например думата order може да означава „ред“, „поръчка“, „заявка“, „нареждане“ или „заповед“. Ако системата не разполага с достатъчно контекст или ако текстът е неясен, тя може да избере грешното значение и така да промени смисъла.
Същото важи и за думата produce. В зависимост от контекста тя може да означава „произвеждам“, „продуцирам“, „представям“, „предоставям“ или „продукция“. Ако става дума за филмов продуцент, той не „произвежда“ филм в буквалния смисъл, а го продуцира. Разликата изглежда малка, но в професионален текст може да бъде решаваща.
Понякога грешката става и комична. „ГЕРБ“ често се превежда автоматично като coat of arms, което е вярно само когато става дума за хералдически символ. Но в политически контекст това е име на партия. Така „лидерът на ГЕРБ“ може да се превърне в абсурдното the leader of the coat of arms.
Подобни грешки водят до загуба на културна и институционална идентичност. Съкращения, имена на организации, административни термини, поговорки и жаргонни изрази могат да придобият напълно друг смисъл.
2. Превежда буквално и понякога изпълнява текста като инструкция
Друга честа грешка е буквализмът. ИИ може да обработи изречението като изолирана единица и да пропусне общата комуникативна цел на текста. При някои формулировки проблемът става още по-странен: изречението може да прозвучи като инструкция към самата система.
„Понякога текстът, който трябва да бъде преведен, съдържа въпрос или риторична конструкция. Вместо да го преведе, ИИ може да започне да отговаря на въпроса. Така вместо превод получаваш есе“, обяснява Кирилов.
Вместо превод системата може да генерира обяснителен текст за това как се оценяват инвестиции.
3. Бърка собствени имена, топоними и съкращения
Собствените имена са особено рискова зона. ИИ може да реши, че дадено име трябва да бъде преведено, вместо транслитерирано или оставено непроменено.
Пример:
Българска фраза: „ж.к. Дружба“
Лош ИИ превод: friendship residential complex („жилищен комплекс приятелство“)
Подобен риск има и при фамилни имена. В известен случай, описан от Football Italia, договор за преотстъпването на футболиста Bryan Cabezas е компрометиран, защото софтуер превежда фамилията му Cabezas като Heads. На испански cabezas означава „глави“, но като фамилия не се превежда.
Така в документа футболистът вече не е Bryan Cabezas, а Bryan Heads. Именно такива на пръв поглед дребни грешки могат да имат реални последици.
Съкращенията също създават проблеми. Ако системата не разпознае, че „КАТ“ е институционално съкращение, може да го прочете като английската дума cat.
Същият проблем възниква и при думи, които имат разговорно или специализирано значение, като „паяк“ - специализираният автомобил за репатриране на неправилно паркирани коли. Ако системата пропусне този контекст, резултатът става абсурден.
Защо човешката редакция остава незаменима
Грешките на ИИ не са само правописни или стилистични. Те могат да бъдат смислови, терминологични, юридически, културни и репутационни. Именно затова професионалният преводач е необходим – не защото машината не може да помогне, а защото машината не носи отговорност за крайния текст.
„ИИ е инструмент – мощен, бърз и полезен, но все пак инструмент. Той може да даде варианти, да ускори достигането до първата чернова и да помогне при терминологично търсене. Но човекът трябва да носи последната отговорност за текста, защото преводът е не просто езикова операция, а разбиране на смисъл, избор на решение и професионална отговорност“, казва Кирилов.
Затова според него бъдещето на професията не е в противопоставянето между преводача и ИИ, а в умението да се работи с него правилно. Добрият преводач вече трябва да разбира не само езика, но и инструментите, които използва. Той трябва да може да прецени кога ИИ помага, кога подвежда и кога резултатът трябва да бъде пренаписан изцяло.
ИИ може да спести време. Но само човекът може да гарантира смисъл.
