Следващият наш гост е отново бронзов медалист от световното по футбол през 1994 г., а именно Илиян Киряков. Той живее и работи във Велико Търново, затова проведохме интервюто по телефона. 

- Здравейте. Много благодаря за времето, което ще ни отделите. Кои са най-големите ви успехи, с които се гордеете?

- Ами те са два - когато станахме шампиони 1991 г. с “Етър” и бронзовите медали в САЩ през 1994 г. Това са ми най-големите успехи.

- Тогава сте изгубили премията си в пирамида, както и още няколко души от отбора. Извадихте ли си поуки?

- Да, човек може да си извади поука от това нещо. С годините се учи.

- Били сте в много държави, коя е любимата ви и защо?

- Много ми харесваше в Шотландия. Изкарах 4 години, целия договор. Там ми приключи кариерата като футболист. Много ми допаднаха хората. Нямат нищо общо с англичани или други, просто са много добри хора. Важно е взаимоотношението с тях, да те уважават - като футболист, като човек въобще. 

- Останаха ли ви много приятели от футбола?

- Останаха ми приятели, но повечето си поеха по своя път. Имам от различни държави, не са много, но достатъчно. С тези, с които сме били много близки, си поддържаме връзка. 

- Наскоро навършихте 55 г. Как се чувствате?

- Като на 55 (смее се). Неее, шегувам се, добре се чувствам.

- А с какво се занимавате в момента?

- От 2 години напуснах “Етър”. Около 6-7 г. бях треньор там. По време на пандемията напуснах отбора и сега работя в Хигиенно-медицинска индустрия ООД във Велико Търново, като съм и треньор на женския отбор по футбол, и ходя делегат по мачове.

- Живеете в Търново и имате две деца, доколкото знам, спортуват?

- Децата ми вече не спортуват. Илиян на 1 септември ще направи 18 г., но миналата година се отказа от футбола, учи в спортно училище. А Елена е на 16, тренираше модерен балет, ходеше на световни първенства, но се отказа и тя. Сега са се насочили към образованието. 

- Не ги натискате за спорта, не давате съвети?

- Не, не давам съвети. Не им се меся за спорта, то си е тяхно решение А и сега са в пубертета, една особена възраст, и е много трудно. 

- Вероятно ще се насочат към някой по-голям град или чужбина?

- Ами да, още не са наясно, не знам къде ще ги заведе животът. Но майка им ги насочва повече, помага в това отношение. Ние сме разделени с нея, тя работи в Медицинския университет във Варна.

- Децата останаха при вас, те са ви голямата гордост. Може, след като завършат, да отидат и във Варна. 

- Разбира се, че са ми голямата гордост. Нямам търпение да ги видя след 2-3 години, записали образование, да се учат. Дъщеря ми сподели преди дни, че се е насочила към Варна, Илиян, предполагам, и той. Но няма значение, важното е да учат, да се развиват. 

- Знам, че сте запален по риболова. Ходите ли често, сам или с компания?

- Скоро не съм ходил, при нас няма дъждове, реките са много малки. Преди месец ходих за последно и разбрах, че няма смисъл. Аз съм от с. Лесичери, там минава река Росица, но като ходих, просто нямаше вода. Трябва да паднат дъждове, за да се напълнят реките. За първи път виждам такова нещо. Иначе имам приятели, с които ходя, племенникът също е много запален. Така е по-весело, сам е тегаво, друго е да си имаш компания. 

- След като сте разделени с майката на децата ви, в момента имате ли човек до вас, който да ви е подкрепа?

- Да, точно пред мен е седнала в момента и ме слуша. Казва се Мария и си живеем с нея около 3 години вече 

- Хубаво е, че имате човек до себе си. А какво си пожелахте за рождения ден?

- Най-вече здраве, може да е клише, но най-вече здраве. 

- Клише, но 2020 г. ни показа, че клишето си е много на място. 

- Да, точно така. Това, което се случва в България в момента, много мои приятели си заминаха от Ковид, което е жалко. Затова да се опазим и да сме здрави е най-важното нещо. Животът е напрегнат, виждате за какво става въпрос. 

- Поддържате ли форма, спортувате ли?

- Като ходя с женския отбор на тренировки вечер, гледам да съм постоянно на терена, да им показвам и така си тренирам. Това и за мен е добре. Те са малки момичета, трябва да им показва човек и да бъде вътре на терена при тях, не да стои отстрани, така че това много ми помага.

- Харесва ли ви да се занимавате с деца?

- С деца е малко трудно. Ако трябва да бъда честен, не ми харесва. Ако имам някакво предложение да се занимавам с деца, не бих го приел. Но тези момичета ме поканиха миналата година и са вече оформени като футболистки, имат добри качества и са научени, с тях ми е много лесно. Но с малки деца е много трудно. 

- Особено когато има родители, които да изискват. 

- Ами да, всеки си има някакво негово мнение. Например, ако някой не играе, треньорът им е виновен, и такива неща. Това е типично в България. 

- Може би едно време беше по-лесно в това отношение. 

- Ами аз когато бях юноша, не помня да е имало родители на тренировките. Сега постоянно има и всеки дава някакви съвети, отвън викат нещо, подвикват. Така е и по мачове, и все се разминаваме с тях. Аз казвам едно, родителят друго, но не може да им забраниш. По-важно е да слушат треньора, все пак той е сложен там, има някакъв опит, който го нямат родителите. 

- Какво ще пожелаете на нашите читатели?

- Ще им пожелая и на тях много здраве, много здраве! Повече спорт, защото той лекува и физически, и душевно. Достатъчно е дори само да се разхождат, да подишат чист въздух, а ако имат и добра компания, още по-хубаво. 

- Много благодаря за отделеното време.

- И аз ви благодаря!

Щрихи към  биографията

Илиян Киряков е играл за “Етър”, ЦСКА, “Академик” (Свищов), “Чумерна‘, “ЦеСеКа” (Лесичери), “Росица” (Поликраище), испанските “Депортиво Ла Коруня” и “Лерида”, “Анортозис” (Кипър) и шотландските “Абърдийн”, “Еърдриониънс” и “Райт Роувърс”, “Янтра 2002” (Драганово). Президент на “Етър 1924” през 2003 г.

В "А" група има 168 мача и 15 гола. Шампион на България, носител на Купата на БФС и полуфиналист за купата на страната през 1991-ва с “Етър”, бронзов медалист през 1989 и 1990, трето място за купата на страната през 1986 г.

С “Ла Коруня” е бронзов медалист през 1993 г.

С “Абърдийн” е бронзов медалист през 1996 и финалист за Купата на Шотландия през 2000 г.

За националния отбор на България дебютира на 21 януари 1988 г. срещу Катар (2:3 в Доха), има 57 мача и 1 гол с ръка.

Участва на СП-1994 в САЩ, където става бронзов медалист (играе в 6 мача) и на ЕП-1996 в Англия (в 1 мач).

Цветелина ТОТЕВА